|
|
| Тема |
 писмо до приятел |
|
| Автор |
Лилa () |
|
| Публикувано | 06.05.02 02:23 |
|
|
|
намасте приятел,
с теб си отиде и чувството на радост и любов.
остана пустота.
и в тази пустота съзрях
нещо невидимо, недоловимо,
което винаги е там, на заден план.
то знае защо е тук.
знае какво иска.
но ето - аз не знам.
всъщност, знам какво не искам.
не искам да играя таз игра обикновена:
аз съм с вас и вие с мен
на на вас, на на мен
днес така, а утре инак.
вчера бях в покой и радост,
днес съм в грижи и терзания...
и кво от това?
едно безкрайно люшкане напред-назад
в илюзии, представи и привидности.
нима си струва нещо от това?
а виж - Онова, което всъщност дошло е тук с едничка цел,
то и досега е било с мен, с повърхностната личност, която другите възприемат
и ще бъде, знам.
но искам да го чувствам безпогрешно, да ме води.
искам то да бъде аз.
гледам в огледалото, за да го видя.
но не се показва. то е без лице.
то просто Е.
е, казват че когато искаш нещо силно,
то ще стане.
вярвам във това.
иначе какъв е смисълът на таз игра?
| |
| |
| 
|
|
