" Темата за живота

Темата е само една и винаги е същата. Темата е-
живота. Аз познавам толкова много хора, които
обичат да слушат за това как да станем по -
успешни в нашия бизнес, как да си подобрим
следването... И всичко това съществува, но една
тема, която не е дискутирана - е темата за живота.

За да разбереш темата за живота, ти трябва да
разбереш какво е живота. Дори представата ни за
това какво е живота, е различна от самия живот.
Според нашата перспектива - каквото и да се
случи в нашия живот е....живот. Но ако се
вгледаш - това не е верно.

Погледни едно бебе, едно малко дете. Детето диша,
живо е. Няма работа, не си познава роднините.
Няма никакви отговорности. И дори в този стадий
на съществувание това дете има една много точна
цел, една много специфична нужда. Когато детето
расте, бавно се прибавят повече и повече
отговорности....Училище, домашни....това, онова.
Но дори на това ниво на съществувание има едно
много специфично желание. Една много
определена нужда.

После детето расте още и все повече и повече
отговорности се прибавят. Повече неща трябва
да се свършат. И дори тогава съществува едно
много специфично желание, една много
определена нужда. Ние наричаме това “будно
съзнание”. Като приемаш повече отговорности,
и срещаш повече хора ти разбираш: “Това е добро,
това е правилно” и това е, което “трябва да
правиш” и ....”Това е, което не бива да правиш”.
Това се оценява като повече будност. Повече
отговорности.

При това стечение на обстоятелствата всичко
започва да се разпада на формули: “Това действува
при мен, това не действува, това действува, това не
действува...” Отговорностите само се прибавят. И
дори в този стадий на съществувание има една
много специфична нужда.

“Възможно е във всяко
човешко същество да има
един извор на наслада ?”

Ето, че сега се приближаваш все повече към
пенсиониране. Една обратна тенденция започва -
отговорностите отпадат. Всички тези отговорности,
които носеше през твоя живот са отпаднали и са
се превърнали в различен вид отговорности. Но
дори на това ниво на играта съществува едно много
определено желание и една много специфична
нужда.

Тогава разбира се пристигаш до големия финал...
Сега нещата не действат. Простото действие - да
станеш от един стол, което си правил хиляди пъти
вече не е лесно. Разпознаването на хората: “Кой
беше ти ?.. Мисля, че те познавам...? Лицето ти ми
изглежда познато.” Може би нещата се свеждат до
грижата за тялото....оцеляване от ден за ден.
Никакви големи планове. Но и на този стадий в
живота има някои много специфични нужди и
определени желания.

И тогава...разбира се...идва това време, когато
последния дъх настъпва...И дори на този стадий
съществува едно специфично желание и
определена нужда...

Ако можеш да разбереш аналогията, която аз
току-що дадох за живота - различните насоки и
различните неща, които стават....повтаряйки
постоянно за всяка от тях, че съществува едно
специфично желание и определена нужда..И така,
нека се концентрираме в това и нищо друго. Нека
не се занимаваме с твоите отговорности. Аз съм
сигурен, че ще ги откриеш.

Какво мислиш ? Какво може да е това определено
желание и специфична нужда ? Какво иска бебето?
Детето не знае още нищо или как да каже: “Донеси
ми играчки”. Каква е нуждата ?

Нуждата е да бъде задоволено. Чувствуваш глад ?
Разплачи се - майката идва, дава храна, задоволява.
Успокоено отново, бебето заспива. Това е съвсем
удивително. Малкото бебе, което никога не е
прочело една книга, никога не е чуло една лекция,
никога не е срещнало един философ...да знае много
добре за това - да бъде удовлетворено и задоволено.
Не е ли задоволяването нещо, което ние научаваме
чак като се пенсионираме, когато сме преминали
през всички стадии ? Наистина какво значи “да си
задоволен ? “
Не трябва ли да четем книги на тази
тема ? Не трябва ли да отидем и търсим навсякъде ?
Не трябва ли да отидем и се покатерим по
планините и Хималая ? Не трябва ли да посетим
всички святи места ? Не трябва ли направим всички
тези неща ? .....

От къде знае това бебе ? Предварително заредено ?
И то достатъчно добре. Дори и в дните, когато
повече и повече отговорности ни се стоварват,
няма ли един плач в сърцето, което иска да е
задоволено ?

Тези желания и нужди да си задоволен, да се
насладиш никога не изчезват и никога няма да
изчезнат. И слава Богу, че не изчезват. Защото
това е и остава нашата главна движеща сила в
този свят.

И тъй, при всичките отговорности, които имаме,
дали имаме отговорности само към света ? Какво
да кажем за отговорността към това сърце ? Какво
да кажем за отговорността към това чувство ?
Чувството за желанието да си задоволен. Наистина
няма значение, какви думи ще използуваш.

Всяка добра дума, която пипнем като човешки
същества - ние унищожаваме. Ние взимаме думата
“любов” и правим всичко възможно, че каквото
и да означава е изопачено. Така че, ако понятието
“задоволство” няма смисъл за тебе, добре. Ако
“щастие” не означава нищо за тебе, добре.

Нека да го изразя по друг начин: “Да бъдеш в мир
със себе си.” Това има ли смисъл ? Да си в мир със
себе си, не със съседа ти.
Да си в мир със съседа е лесно.

“Аз мога да живея в
неразбирателство с другите
хора, но не мога да живея
в неразбирателство със себе си”

Просто вземи всичко, което имаш и го дай на своя
съсед и не очаквай нищо. Купи нова кола и я дай
но твоя съсед, вземи неговата кола и съседа ще е
щастлив. Много по-трудно е да постигнеш мир
със себе си отколкото с всичко друго и всеки друг .
Много, много по-трудно е да се възхищаваш на
това съществувание отколкото всичко друго...

Много, много по-трудно е да намериш извора на
Радостта отвътре вместо отвън. Отвън ? Лесно е.
Искаш ли развлечение ? Иди на кино, това е което
правят хората.

Защо търсим източника на наслаждение отвън ?
Защото е толкова лесно. Възможно ли е, във всяко
човешко същество да има един извор на
наслаждение ? Нещо, на което ние като човешки
същества да можем да се насладим ? Това наистина
е това, което нашия живот може да ни предложи.
Драмите и травмите ще идват и си отиват. Нуждата
и желанието ще останат.

Ние можем да ги игнорираме. Можем да кажем:
“Това няма значение за мен”. Ние можем да
излезнем с една формула: “Ако аз направя, това и
това - значи е свършено”

При пилотирането на самолет има една формула:
Набираш честотата на радио връзката, следваш
векторите получени по радиото и единия пилот
просто следва инструментите. Неговата реалност са
просто стрелките и уредите пред него на таблото.
Но знаете ли какво прави другия пилот ? Той гледа
през прозореца, защото в определеното време той
трябва да е сигурен, че под него има летище.

Ние всички имаме нужда от проверка на реалноста
в нашия живот. Ние искаме да се издигаме, да сме
по-успяващи. Но успехът, който вече съществува
вътре в нас ние не сме способни или не желаем
да признаем. За какъв успех говоря аз ? Твоето
съществувание ! Всички неща, които вършиш в
своя живот са станали възможни поради
“любезността” на съществуванието. Без
съществуванието не би постигнал каквото и да
било. И какво е съществуванието ? То е красиво.
То е просто. То се проявява, чрез най-удивителното
нещо наричано “дъх”. Дъх след дъх. Един дъх.
Нещо, което ти като човешко същество имаш. Не
като богат и беден, не като добър или лош, не като
образован или необразован, не като преуспял или
пропаднал.

Ти разбираш ли, че всяко човешко същество на
лицето на тази планета изпада в много различни
ситуации ? И все пак, всяко живо човешко
същество има едно чудо, едно вълшебство, едно
чудесно нещо, което се случва отвътре в него. И
това е влизането и излизането на този дъх.

Това пробужда ли твоето любопипство? “Я ?”
Или интерес ? Удивление ? Че този подарък на
живота е направен достъпен за нас ?

И това е фундаменталното място, където ние
имаме нужда да сме - да узнаеме и да разберем.
Това сме ние.Това е, което се случва в моя
живот също. Аз имам нужда да разбера моя
подарък. Имам нужда да разбера моите
благословии. Аз се нуждая да узная, как да
получавам. Нуждая се да узная, как да
оценявам. Как да познавам. Това е яснотата,
която имам нужда да внеса в моя живот.
Всичко друго - аз знам...че се променя. Аз
съм го видял да се променя. Видял съм всичко
друго да идва и да си отива. Виждал съм да
предвещава, че ще си отиде и съм го виждал
да се модифицира напълно. Единственото нещо,
което никога не се е променило вътре в мен е
тази нужда, и тази необходимост да искам да
бъда изпълнен.

Аз мога да живея в неразбирателство с другите
хора, но не мога да живея в неразбирателство с
себе си. Моето съзнание, когато съм в съзнание
ме насочва да оценя. Моето безсъзнание ми казва:
“Откажи се! Това е установения ред. Това е рутина..
Следвай рутината ! ”


Кабир - един чудесен поет е написал: “Гледайки
мелничните камъни...... / в Индия имат тези кръгли
тежки мелнични камъни наричани “чуки”/ да се
въртят Кабир надава вик. Защото между тези два
камъка нищо не може да оцелее.” За какво намеква
той ? Светът се върти и върти. Идеите се въртят и
въртят. Всичко се върти и върти. Житото ще се
сипе и нищо няма да оцелее, всичко ще се промени
и трансформира. И Кабир плаче.

В друг куплет, който Кабир е написал той казва
нещо наистина впечатляващо. Той казва: “Всеки
говори за воденичните камъни, но никой не говори
за оста в центъра.” Защото в мелничните камъни
има една централна ос направена от дърво, около
която се върти горния камък. И той казва: “ Всеки
говори за воденичните камъни, но никой не говори
за тази малка ос. Защото това, което стои близо до
тази ос на въртене нищо няма да го засегне.”
Защото воденичния камък не беше там, когато
въртящата се ос беше. Философите не харесват
това, защото нямало смисъл. Това не е трагедия.
То е разрешение.

Хората не обичат разрешенията. Хората обичат
въпросите. Хората не обичат отговорите. Как
можеш да напишеш книга с... отговори ? Ти можеш
да напишеш книга с въпроси : “Какво ще кажете за
това? Какво ще кажете за онова..... ?” Ние сме
заинтригувани от въпросите. Ако наистина бяхме
заинтригувани от отговорите, тогава щяхме да
потърсиме отговора, който е в сърцето на всяко
човешко същество от много дълго време..."

откъси от: Johor Bahru, Malaysia
April 8, 1999

" Open your mind for the Beauty inside "