|
ВЕГЕТАРИАНСТВОТО —
ПЪТ КЪМ ЕДНА ПО-ВИСША ЦЕЛ
Думата „вегетарианец", въведена в употреба през 1842 година от основателите на Британското вегетарианско общество, произлиза от латинската дума vegetus, която значи „крепьк, здрав, свеж, бодър"; със словосъчетанието Ноmо vegetus, гедейя се назовава развитата духовно и физически личност. Първоначалният смисъл на думата предполага хармоничен от философска и морална гледна точка начин на живот, а не просто някаква плодово-зеленчукова диета.
По-голяма част от вегетарианците са хора, които са разбрали, че за да допринесат за мира в човешкото общество, първо трябва да се освободят от склонността към насилие в собствените си сърца. Затова не е чудно, че стотици хиляди хора от всякакви обществени слоеве в търсене на истината са станали вегетарианци. Вегетарианството е много важна крачка по пътя към по-съвършеното човешко съществуване и съжителство и тези, които си направят труда да се замислят над преимуществата му, ще се окажат в обществото на мислители като Пи-тагор, Сократ, Платон, Климент Александрийски, Плутарх, цар Ашока, Леонардо да Винчи, Монтен, Джон Милтън, сър Исак Нютон, Емануел Сведенборг, Волтер, Бенджамин Франклин, Жан-Жак Русо, Ламартин, Пърси Биш Шели, Ралф Уолдо Емерсън, Хенри Дейвид Торо, Лев Толс-той, Джордж Бърнард Шоу, Рабиндранат Тагор, Махатма Ганди, Алберт Швайцер, Алберт Айнщайн и редица други велики мъже в човешката история.
Нека да разгледаме някои от преимуществата на вегетарианството.
Хранене и здраве
Може ли вегетарианската диета да подобри или да възстанови здравето ни? Може ли да предотврати някои заболявания?
Привържениците на вегетарианството отговарят утвърдително на тези вьпроси от много години, въпреки че доскоро официалната медицинска наука се отнасяше скептично към подобни твърдения. През последните десетилетия обаче учените откриха, че сьществува непосредствена връзка между консумацията на месо и явления като рака и сърдечносъдовите заболявания, и това ги накара да променят своите възгледи за вегетарианството.
Още през 60-те години учените изказват предположения, че развитието на атеросклерозата и на сърдечните заболявания е по някакъв начин свързано с употребата на месо. В списанието на Американската асоциация на лекарите за 1961 година се казва: „90-97% от сърдечно-сьдоиите заболявания могат да бъдат предотратени чрез вегетарианска диета1." Оттогава насам редица сериозни изследвания неопровержимо доказват, че след алкохолизма и тютюнопушенето консумацията на месо е главната причина за смъртността в Западна Европа, САЩ, Австралия и развитите страни от другите континенти2.
Човешкият организъм не е в състояние да се справи с натрупванията от животински мазнини и холестерин*. Анкета сред 214 учени, занимаващи се с изследвания върху атеросклерозата в 23 страни по света, показва, че практически всички признават съществуването на пряка зависимост между начина на хранене, равнището на холестерина в кръвта и сърдечносъдовите заболявания4. Когато организмът получава повече холестерин, отколкото му е необходимо (а всъщност точно това става при консумацията на месо), с течение на времето излишъкът се превръща в източник на много заболявания. Холестериньт се натрупва по стените на кръвоносните съдове, задържа притока на кръвта към сърцето и причинява повишено кръвно налягане, сърдечна недостатъчност и инфаркти.
От друга страна, учените от Миланския университет и от клиниката „Маджоре" са показали, че белтъците от растителен произход нормализират равнището на холестерина в кръвта. В статия, публикувана в английското медицинско списание „Ланцет" д-р Сиргори съобщава, че хората с високо съдържание на холестерин в крьвта, страдащи от сърдечни заболявания, „могат да възстановят здравето си, като преминат на вегетарианска диета, която съдържа само растителни белтъчини?”
По отношение на раковите заболявания, изследванията през последните двайсет години с цялата си определеност показват съществуване на зависимост между месната храна и рака на дебелото и правото черво, млечните жлези и матката. Ракът на тези органи много рядко се среща при хора, които ядат месо в ограничени количества или изобщо не употребяват месо (към последната група се отнасят например ад-вентистите от седмия ден, японците и индийците), но е широко разпространен сред месоядците6."
Друга статия в същото списание съобщава: „В районите, където е регистрирана висока заболеваемост от рак на дебелото черво, населението консумира храна, съдържаща големи количества мазнини и животински белтъчини, докато там, където тази заболеваемост е ниска, населението се храни предимно с вегетарианска храна, съдържаща съвсем ограничени количества мазнини и вещества от животински произход'."
В книгата си „За причините на раковите заболявания" Роло Ръсел пише: „Установих, че от 25 страни, чието население използва предимно месна храна, 19 се характеризират с много висок процент на раковите заболявания и само в една страна този процент е относително нисък. И в същото време от 35 страни, където населението консумира месо в сьвсем ограничени количества или изобщо не консумира месо, няма ниго една, в които процентът на раковите заболявания да е висок8."
Защо месоядците са по-предразположен и към подобни заболявания? Една от причините, изтъквана от биолозите и диетолозите, е че стомашният тракт на човека не е пригоден за храносмилане на месо. Хищните животни имат сравнително къси черва (само три пъти по-дълги от тялото им) и това им позволява своевременно да изхвърлят от организма бързоразлагащото се месо, което образува токсини. Червата на трево-паснйте животни са шест пъти по-дълги от тялото им, тъй като растителната храна се разлага по-бавно от месната. Човекът, като трсвопасните животни, има дьлги черва, загова когато се храни с месо, в организма му се натрупват токсини, които затрудняват работата на бъбреците и способстват развитието на подагра, артрити, ревматизъм и дори рак.
Освен това месото се обработва с химикали. Веднага щом заколят животното, плътта му започва да се разлага и след няколко дена придобива нездрав сивозелен цвят. В месодобивната промишленост тази промяна на цвета се маскира, като кьм месото се прибавят нитрити, нитрати и други консерванти, които запазват яркочервения му цвят. Изследванията обаче показват, че много от тези химикали са канцерогенни9. Като вземем предвид и това, че в храната на угояваните животни също се прибавят огромно количество химикали, проблемьт се усложнява още повече.
Гари и Сгивън Нъл в книгата си „Отровите вьв вашия организъм" привеждат някои факти, които би трябвало да накарат всеки сериозно да се замисли, преди да купи поредното кило месо или шунка. „Добитъкът, предназначен за клане, се угоява, като към храната му системно се добавят транквилизатори, хормони, антибиошци и още 2 700 други препарата. Процесът на химическата „обработка" на жи- вотното започва още преди неговото раждане и продьлжаиа дьлю време след смъртта му. И въпреки че всички тези вещества се съдържат в месото, което купувате и консумирате, законът не изисква те да бъдат изброени на опаковката10."
През 1983 година, основавайки се на резултати от подобни изследвания, Американската академия на науките съобщава, че „хората биха могли ла избегнат много ракови заболявания, ако намаля: потреблението на тлъсто месо и консумират повече зеленчуци и плодове"."
„Но почакайте — ще възрази някой, — нима за човека не е естествено да се храни с месо? Нима нашият организъм не се нуждае от животински белтъчини?"
Отговорът и на двата въпроса е един и същ — не. Въпреки че някои историци и антрополози твърдят, че човекът открай време е известен като всеядно същество, нашето анатомично устройство — зьбите, челюстите и храносмилателната ни система — е по-пригодно за вегетарианско хранене. Асоциацията на американските диетолози отбелязва, че „огромната част от човечеството в течение на цялата човешка история се е хранило с вегетарианска или предимно вегетарианска храна."
По-голямата част от човечеството живее и се храни така и до ден днешен. Дори в най-развитите страни „модата" на месоядството навлиза преди не повече от стотина години. Навлиза с хладилните вагони и камери и с консумативния дух на обществото от двайсети век.
Но дори в двайсетия век човешкият организъм си остава неприс-пособен към консумацията на месо. Знаменитият шведски учен Карл Линей казва: „Сравнителният анализ на вътрешното и външното устройство на тялото на човека и животните показва, че естествена храна за хората са плодовете и зеленчуците." Таблицата на следващата страница сравнява анатомичното устройство на човека с това на месояд-ните и на тревопасните животни.
А по въпроса за белтъчините д-р Пааво Айрола, водещ специалист в областта на диетологията и естествената биология, утвьрждава; „Преди двайсет години официално препоръчваната дневна норма белтъчини бе 150 грама, а нормата, която специалистите препоръчват днес, е 45 грама. Защо се получи така? Защото изследванията, проведени в •] редица страни, категорично показаха, че човекът не се нуждае от по- ' голямо количество белтьчни вещества и че ежедневната норма, която му е необходима, е не повече от 30 — 45 грама. Консумирането на по-големи дози белтъци не само е излишно, но и нанася сериозна вреда на човешкия организъм. Нещо повече, то може да доведе до такива смъртоносни болести, като рака и сърдечносъдовите заболявания.
Месоядни
Тревопасни
Човек
има нокти;
нямат пори го кожата;
организмът се охлаж-
да чрез езика;
остри предни зъби
(резци) за разкъсване на
месото;
много слабо развити
слюнни жлези
(тьй като есото не се нуждае т предварително храносмилане);
нямат нокти;
много пори по кожата,
чрез които се осъщест-
вява потоотделннето;
тъпи резци;
добре развити слюнни
жлези, необходими за
преднарителното храно-
смилане на зърнените
храни и плодовете;
няма нокти;
много пори по кожата,
чрез които се осъщест-
вява потоотделянето;
тъпи резци;
добре развити слюнни
жлези, необходими за
предварителното храно-
смилане на зърнените
храни и плодовете;
кисела слюнка, несъдьр-
жаща птиалин, който е
необходим за предвари-
телното храносмилане на
зърнените храни и
плодовете;
алкална слюнка, съдър-
жаща птиалин, който е
необходим за предвари-
телното храносмилане
на зърнените храни и
плодовете;
алкална слюнка, съдър-
жаща птиалин, който е
необходим за предвари-
телното храносмилане
на зърнените храни и
плодовете;
нямат плоски кътници,
необходими за предъв-
кването на храната;
имат плоски кътници,
необходими за предьв-
кването на храната;
има плоски кътници,
необходими за предъв-
кването на храната;
силна солна киселина в
стомаха, необходима
за смилане на изяде-
ното месо ч кости;
солната киселина в сто-
маха им е 10 пъти по-
слаба от тази в стомаха
на месоя дните;
солната киселина в сто-
маха му е 10 пъти по-
слаба от тази в стомаха
на месоя дните;
стомашночревнияттракт
е само 3 пъти по-дълъг
от тялото и позволява
гниещото месо бързо
да бъде изхвърлено от
организма;
стомашночревнинт тракт
е 6 — 10 пъти по-дьльг
от тялото им [растител-
ната храна се разлага
много по-бавно от мес-
ната, затова може да стои по- дълго в червата);
стомашночревният тракт
е 6 пьти по-дьльг от
тялото му;
Данните са приведени по таблицата на А. Д. Андрюс от книгата „Храна за човека" (Чикаго, Американско общество по хигиена, 1970).
За да си набавим 45 грама белтъчни вещества дневно, шобщо не е задължително да ядем месо. Пълната вегетарианска диета, състояща се от зърнени храни, бобови растения, ядки, зеленчуци и плодове, напълно осигурява на човека необходимото му количество белтъчини"
С високо съдържание на белтьчни вещества се отличават млечните продукти, зърнените храни, бобовите растения и ядките. А сиренето, фъстъците и лещата съдържат повече белтъчини, отколкото се съдържат Б същото количество колбаси, свинско месо или бифтек.
Доскоро диетолозите смитаха, че пълноценни белтъци (т. е. белтъци, сьдьржащи всичките осем аминокиселини, които не се произвеждат в човешкия организьм) има само в месото, рибата, яйцата и млечните продукти и че всички растителни белтъчини са непълноценни (заради отсъствието на една или няколко незаменими аминокиселини). Но изследванията, проведени в Каролинския институт (Швеция) и в института „Макс Планк" (Германия), показаха, че повечето зеленчуци, плодове, семена, ядки и зърнени продукти са превъзходен източник на пълноценни белтъчини. Нещо повече, тези белтъчини се усвояват от организма много по-лесно, отколкото белтъците от животински произход, и за разлика от тях не съдържат токсични примеси. Консумирането на достатъчно количество естествени храни напълно изключва възможността от недостиг на белтъчни вещества в организма. Не бива да забравяме, че в крайна сметка именно растителният свят е източникът на всички белтьчини. Вегетарианците ги усвояват н<)право от първоизточника, а не „от втора ръка", както правят тези, които се хранят с месото на тре-вопасните животни.
Прекомерната консумация на белгьци снижава работоспособността на човека. Докюр Ървинг Фишьр от Йейлския университет е провел серия експерименти, които показва], че вегетарианците са два пьти по-издържливи от хората, които се хранят с месо. Когато той намалил с 20% количеството на животинските белтъчини, консумирани от невеге-тарианците, работоспособността на изследваните нараснала с 33%". С редица други подобни изследвания е установено, че правилно съставената вегетарианска диета осигурява повече енергия, отколкото месото. А изследванията на доктор Дж. Йотекьо и В. Кипани от Брюкселския университет показват, че вегетарианците са в състояние да извършват физически труд два-три пьти по-дълго от месоядците и освен това се възстановяват три пьти по-бързо от тях1".
Икономика
Месото изхранва ограничен брой хора за сметка на милиони други. ; Заради производството на месо зърното, с което биха могли да се изхранят хората, се превръща в храна за добитъка. По данни на Департамента за селско стопанство на Съединените щати повече от 90% от зърното, произвеждано в Америка, отива за изхранването на крави, свине, овце и кокошки, които впоследствие се оказват на трапезата15. Използването на зьрно за получаване на месо обаче е безумно разхищение. Статистическите данни, публикувани от Департамента за селско стопанство на САЩ, свидетелстват, че за произвеждането на един килограм месо се изразходват 16 килограма зьрно под формата на храна за добитъка16.
В книгата си „Диета за една малка планета" Франс Мур Лапе ни предлага да си представим, че сме седнали пред чиния, и която има дебел бифтек. „А сега си представете — продължава той, — че в сь-щата стая седят още 45 — 50 души, но пред всеки оч тях има празна чиния. Зърното, изразходвано, за да бъде произведен вашият бифтек, би било напълно достатьчно, за да напьлни чиниите на тези 50 души с вкусна, калорична зърнена каша17."
В развитите страни добитъкът бива хранен не само със зърно, но и с богати на белтъчини продукти, внасяни от слаборазвитите страни. Гсорг Боргстрьом, специалист по география на разпределението на хранителните продукти, е изчислил, че една трета от цялата фъстъчена реколта на Африка (а фьстъците съдържат същото количество белтъци като месото! се озовава в стомасите на едрия рогат добитък от Западна Европа18.
В слаборазвитите страни един човек потребява средно около 200 килограма зърно годишно, по-голямата част от което консумира директно като храна. В същото време средният европеец или американец, по данни на Лестър Браун, волещ специалист в областта на храненето, потребява 1000 килограма зьрно годишно, 90% от което обаче отива за угояване на добитька, т. е. за произвеждане на месо. По такьв начин средният европеец или американец, който консумира месо, изразходва средно пет пьти повече хранителни продукти от средния индиец, колумбиец или нигериец14.
Подобни факти дават основание на специалистите в областта на храненето да твьрдят, че проблемьт с глада на земята е изкуствено създаден. Дори днес в света се произвеждат много повече хранителни продукти, отколкото е необходимо, за да бъде изхранено цялото население на планетата. Просто хората безсмислено ги разхищават. По оценки на диетолога Джийн Мейър от Харвард, ако намалим производ- ството на месо само с 10%, това ще освободи количество зърно достатъчно, за да бъдат нахранени 60 милиона души^.
Другата цена, която сме принудени да плащаме за консумацията на месо, е замьрсяването на околната среда, Отпадните води, изхвърляни от месокомбинатите и животновъдните ферми, са един от основните замьрсители на реките и другите водоеми. Вече за никого не е тайна, че източниците на питейна вода на планетата не само се замърсяват, но и застрашително се изчерпват, и че именно месодобивната промишленост потребява вода особено разточително. Георг Боргстрьом утвърждава, че отточните води от животновъдните ферми замьрсяват околната среда десет пъти повече, отколкото градската канализация, и три пъти повече в сравнение с отпадните води на промишлените предприятия".
В книгата си „Население, ресурси и околна среда" Пол и Ан/Ерлих пишат, че за производството на един килограм пшеница са необходими всичко 60 литра вода, докато за производството на един килограм месо се изразходват от 1250 до 3000 литра водаг'.
През 1973 година „Ню Йорк пост" публикува статия, която разкри престъпни разхищения на иай-ценния природен ресурс, водата: една от крупните американски птицеферми изразходва 400000 кубика вода дневно — количество, което е достатъчно да осигури дневното потребление на вода на цял град с население 25 000 души23.
Но нека да оставим настрана анализа на световната геополитичес-ка ситуация и да погледнем право в портфейлите си. Проучване в нюйоркските магазини, направено през януари 1986 година, е показало, че килограм говеждо филе струва около осем долара, докато килограм вегетариански продукти, от които може да се приготви пълноценен обяд за цяло семейство, струва средно около четири долара. Така например, 200 [рама извара, в която се съдържат 60% от необходимата дневна норма белтъчини, струва само 60 цента. Ако станете вегетарианци, това ще ви спести няколко хиляди долара годишно и десетки хиляди долари за целия ви живот. Годишните спестявания на американските потребители биха нараснали с няколко милиарда долара. А този принцип се отнася и за потребителите от другите страни по света. Като вземем предвид всичко казано дотук, трудно ни е да разберем по-скоро как някой ме би искал да бъде вегетарианец.
Етика
Много хора смятат етичните подбуди за основната и най-важна причина човек да стане вегетарианец. Съзнанието, че другите същества също имат усещания, изпитват чувства и емоциите им са много близки до човешките, е пьрвата крачка към вегетарианството от етични съображения. Това съзнание кара човека да бъде по-чувствителен и да се стреми да не причинява болка на другите живи създания,
Очеркьт под заглавие „Етика на вегетарианството", публикуван в списанието на Североамериканското вегетарианско общество, развенчава концепцията за така нареченото „хуманно убийство на животни": „В наши дни много хора се успокояват с мисълта, че днес животните ги убиват по „хуманни" начини, и остават глухи за всички доводи, които доказват аморалността на месоядството. За съжаление нищо не може да бъде по-далече от истината за живота... и за смъртта.
Животните, които са отглеждани, за да бьдат заклани, водят неестествено, мьчително съществуване. Родени чрез изкуствено оплождане, те биват подлагани на жестока кастрация и на стимулация с хормони и са угоявани по неестествени начини и с неестествена храна, за да бъдат откарани там, където след дьлго превозване в непоносимо тежки условия накрая ги чака смъртта. Тесните вагони, електрическите остени и паническият ужас, в който постоянно живеят — всичко това е неотделима част от „най-съвременните" методи за развъждане, превоз и клане. Да си затваряме очите за тези неща и да протестираме само срещу жестокостта към животните в последните мигове от живота им, значи да имаме твърде неясни представи за смисьла на понятието „хуманен".
Истината за клането на животните не е много приятна — промишлените кланици приличат на картини от ада. Първо довеждат пронизи-телно ревящите животни до състояние на безсьзнание, като им нанасят по лавата силен удар с чук или с електрически ток. После ги провес-ват за краката и с помощта на механизирани транспортьори ги откарват кьм цеховете на фабриката на смъртта. Когато им прерязват гърлата и им одират кожата, те са все още живи, потьнали сред реки от крьв. Трудно ни е да разберем защо конвенциите, регламентиращи отношението кьм домашните животни и дори към лабораторните мишки, не се разпростират и над селскостопанските животни, които биват жестоко осакатявани и умъртвявани в кланиците.
Много хора не биха се поколебали да стана! вегетарианци, ако им се случеше да посетят някоя кланица или ако трябваше сами да убиват животните, чието месо ядат. Горещо препоръчваме на всички месо-ялди такова едно посещение.
Питагор, знаменитият математик от древността, пише: „Приятелю мой, не осквернявай тялото си с греховна храна. Имаме жито, ябълки, под чиято тежест клоните се огънат, и грозде на лозницата, налято сьс сок. Имаме ароматни подправки и зеленчуци, които могат да се готвят на огъня, не ни липсва мляко и мед с дъх на мащерка. Земята щедро ни предоставя съкровищата си от чисти храни и ни кани на пиршество, което не е помрачено от кръвопролитие и жестокост. Само зверовете утоляват своя глад с плът, и то дори не всички от тях — конете, кравите и овцете също ядат само трева."
В трактата си, наречен „За яденето на плът", Плутарх пише: „Нима наистина питаш защо Питагор се е отказал от месото? Лично аз по-скоро се чудя в какво психическо състояние е бил този, който пръв е поднесъл към устата си окърванената плът и е докоснал с устни трупа; какви обстоятелства са го принудили да подреди върху масата си мьртви, разлагащи се тела и да нарече „храна" това, което доскоро е мучало и блеело, движело се е и е дишало... Защо го не ядем вълци и лъвове, които застрашават живота ни, а убиваме безобидни, покорни създания, които не могат да ни сторят никакво зло, понеже нямат ни нокти, ни бивници. Заради парче плът ние ги лишаваме от слънце, светлина и живот, на които ;е имат същото право, както и ние."
После Плутарх отправя открито предизвикателство към всички, които ядат месо: „Ако сте толкова сигурни, че животните са предназначени за ваша храна, тогава сами убийте това същество, чиято плът искате да изядете. Но го убийте с голи ръце и сьс зъби, не с тояга, сатьр или брадва!"
Английският поет Шели сьщо е бил убеден вегетарианец. В есето си под заглавие „В зашита на естественото хранене" той пише: „Нека застъпниците на месоядството да докажат своите убеждения. Нека по съвета на Плутарх да разкъсат със собствените си зъби живо агне и заровили се сред вътрешностите му, да утолят жаждата си сьс струящата кръв... тогава, и само тогава те ще бъдат последователни." А Джордж Бърнард Шоу уличава хората в лицемерие: „Когато човекът иска да убие тигьр, наричат това спорт, а кога го 1игърът иска да убие човек, наричат сьщото нещо жестокост."
Лев Толстой пише, че като убива животни, за да яде плътта им, „човекът унищожава висшите си духовни усещания — състрадание и жалост към живите създания, подобни на него — и потъпквайки собствените си чувства, ожесточава сърцето си." И предупреждава: „Как може да се надяваме на земята да се възцари мир и благополучие, докато нашите тела са живи гробове за убити животни?"
Като престават да ценят живота на животните, хората престават да ценят и човешкия живот. Преди 2 600 години Питагор е казал: „Тези, които убиват животни, за да ядат плътта им, няма да се поколебаят ла посегнат и на себеподобните си." Хората се страхуват от вражески оръдия, ракети и бомби, но си затварят очи пред болката и смъртния ужас, който изпитват 1,6 милиарда крави, овце и свине и 22,5 милиарда птици, избивани всяка година, за да бъдат изядени от хората24. Количеството риба, улавяна ежегодно, се изчислява на трилиони тонове, да не говорим за десетките милиони животни, изтезавани в „лагерите на смъртта" — в медицинските и научни те лаборатории — и за животните, които хората убиват заради кожата и козината им или просто за развлечение. Кой ще отрече, че подобни зверства ожесточават сърцата ни?
Леонардо да Винчи е казал: „Да, човекът наистина е цар на зверовете, защото многократно ги превъзхожда по жестокост. Ние живеем с цената на чужди животи. Нашите тела са истински фобници!" И добавя: „Ще дойде време, когато хората ще гледат на убиеца на животни така, както сега гледат на убиеца на човеци."
Махатма Гандм е смятал, че моралните принципи са много по-сериозно основание човек да стане вегетарианец, отколкото грижата за собственото ни здраве. „Убеден с ьм — пише той, — че ако се стремим кьм духовно съвършенство, трябва да спрем да убиваме по-малките си братя, за да задоволяваме с тих нуждите на телата си." Негова е и знаменитата фраза: „За величието на една нация и за нейната нравствена извисеност може да се сьди по това, как тя се отнася към животните."
Религия
Писанията на всички основни религии забраняват ненужното убийство на други живи сьщества. Старият завет повелява: „Не убивай!" (Изход 20.13) Широко се е разпространило погрешното схващане, че тази заповед забранява само убийството на хора. В староеврейския оригинал обаче са използвани думите 1о Иг&асЪ, точният превод на които е „Не убивай", а д-р Рубен Алкалай в „Пълен староеврейско-анг-лийски речник" посочва, че думата Нг&асЬ, особено в класическия ста-роеврейски език, означава всякакъв вид убийство, а не само убийство на човек.
Въпреки че в Стария завет се срещат някои предписания, позволяващи яденето на месо, не остава съмнение, че в идеалния случай човек трябва да приема само вегетарианска храна. В Битие (1.29) Господ сам говори: „И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе — това ще ви бъде за храна." Навсякъде, където в Стария завет се говори за ядене на месо, са изброени много забрани и офа- ничения. Много епизоди от старозаветната история свидетелстват, че разрешението за ядене на месна храна е чисто и просто отстъпка пред упоритото желание на вироглавите хора. Например в „Книга на числата" (11 глава) се разказва как евреите, недоволни от изпратената от Господа манна, започнали да роптаят, искайки месо. Разгневен, Господ им изпратил пъдпъдъци, но на следващата сутрин всички, които яли пъдпъдъци, били поразени от чума. В по-късните старозаветни книги великите пророци също осъждат месоядството. Например в самото начало на „Книга на пророка Даниил" (1.3-18) е описана история, която илюстрира преимуществата на вегетарианската диета, а в „Книга на пророка Исай" Господ казва: „За какво Ми са многото ваши жертви? Преситен съм на всесъжения от овни и на тлъстина от угоен добитък; и крьв от телета, от агнета и козли не искам (...) И кога простирате ръце, Аз закривам от вас очите Си, и кога умножавате молбите си, Аз не слушам; ръцете ви са с кръв пълни." (1.11, 1.15)
По-голяма част от християните са убедени, че Исус Христос е ядял месо. За това се споменава на няколко места в Новия завет. За повечето християни това е достатъчен аргумент против вегетарианството. Но изучаването на оригиналните гръцки ръкописи показва, че много думи (КорЬе, Ьюте и др.), превеждани обикновено като „месо", всъщност означават „храна" или „ядене" в най-широкия смисъл на думата. В „Евангелие от Лука" (8.55) например четем, че Исус възкресил жена от мьртвите и „казал да й дадат месо"*. Но гръцката дума рЬадо, преведена в случая като „месо", в действителност значи „храна". На гръцки месо е 1<геа$ (пльг) и никьде в Новия завет тази дума не е употребена във връзка с Исус Христос. Никъде в Новия завет не се казва директно, че Исус е ядял месо. Това е в пълно съответствие с известното проро-чепво на Исая за явяването на Исус Христос: „Дева ще зачене и ще роди Син, и ще Му дадат име: Еммануил. Мед и мляко ще яде, докато се научи да отхвьрля злого и да избира доброто."
В книгата „Тьй говори Мохамед" учениците на пророка Мохамед питат учителя си: „Истина ли е, че ще ни се въздаде за това, че правим добро на четириногите и ги поим с вода?" Мохамед отвръща: „Ще ви се въздаде за доброто, което правите на всяко животно." Въпреки че Коранът разрешава яденето на месо, това, както и в Стария завет, е ограничено от множество правила и забрани, една от които гласи: „Забранява ви се леш, и кръв, и свинско месо, и всичко, което е заклано призоваване на друго име освен името па Аллаха." (Коран, сура 5.4) Всъщност това ограничение, сходно със старозаветното (Левит, 17.14), на практика налага забрана върху яденето на всякакво месо, защото е невъзможно плътта на убитите животни напълно да се очисти от кръв.
Буда е особено известен с проповядването си срещу убийството на животни. Той провъзгласява ненасилието (ахимса) и вегетарианството като необходими условия за духовното усъвършенстване. Във връзка с това са известни два негови афоризма: „Не убивай бика, който оре нивите ти" и „Не поощрявай чревоугодничеството, свързано с убийството на животни". Като предвижда възможните отклонения от неговото учение, в „Дхаммапада" той казва: „Ще се намерят глупци, които ще започнат да твърдят, че съм разрешавал да се яде месо и че самият аз съм бил месоядец, но знайте, че (...) аз никому не съм позволявал да яде месо, не позволявам сега и никога няма да позволя, никъде, при никакви обстоятелства и под никаква форма; това забранявам вед-ньж и завинаги за всеки един." Друг афоризъм от „Дхаммапада" предупреждава за печалните последици от месоядството: „Този, който с надежда да постигне щастие мъчи или убива други живи създания, които също копнеят за щастие, прерязва пътя към собственото си щастие в следващия си живот25."
Ведическите писания на Индия, които се отнасят към добудисткия период, също утвърждават, че принципът на ахимса е нравствената основа на вегетарианството. „Не е възможно да си набавите месо, без да нараните живи създания — се казва в „Ману-самхита", кодексът със закони на древна Индия, — затова нека всеки се въздържа от ядене на месо." В друг раздел на „Ману-самхита" е даден съветът: „Като помни отвратителния произход на месото и жестокостта, с която биват държани в неволя и убивани живи създания, човекът трябва веднъж и завинаги да се откаже от ядене на месо."
В „Махабхарата" (епическа поема от 100000 строфи, смятана за най-големият епос в света) се съдържат редица съвети, забраняващи убийството на животни. Ето някои от тях: „Този, който увеличава собствената си плът, като яде плътта на други създания, се обрича на страдание в каквото и тяло да се роди"; „Няма по-жесток и по-егоистичен човек от този, който увеличава собствената си плът, като яде плътта на невинни животни"; „Този, който иска да живее дълго, да бъде красив, Да има трайна памет и добро здраве и да притежава физическа, мо-рална и духовна сила, трябва да се въздържа от животинска храна".
Всички живи сьщества притежават душа. В „Бхагавад-гита" Кришна казва, че душата е източник на съзнанието и е животворната сила в тялото на всяко живо създание. Според Ведите живото същество, което е на по-ниско стъпало в еволюционното развитие от човека, постепенно се издига по еволюционната стълбица, докато накрая получи човешко тяло. Само тази душа, кояю е придобила човешко тяло, може да насочи съзнанието си към Бога и в мига на своята смърт да се пренесе в духовния свят. За да постигне тази цел, човек трябва да се подчинява както на рела в обществото, така и на законите, определящи реда вьв вселената.
В коментарите си към „Шримад-Бхагаватам" Шрила Прабхупада пише: „Всички живи същества трябва да прекарат определено време в дадено материално тяло. Този срок се определя свише и трябва да изтече, преди живото същество да се прехвърли в друго тяло или да се издигне по еволюционната стълбица. Убийството лишава животното, както и всяко друго живо създание, от вьзможността да изживее докрай срока, който му е отреден в това тяло. Човек в никакьв случай не бива да убива други живи същества за собствено удоволствие, защото, като прави това, той се заплита в мрежите на греховните дейности." С други думи, убийството на животното забавя неговата еволюция от низшите видове кьм висшите, а убиецът е обречен да страда заради този греховен акт.
Както обяснява Бог Кришна в „Бхагавад-гита" (5.18), човек, който разбира, че всички живи същества са равни, е постигнал духовно съвършенство: „Смиреният мъдрец, който притежава истинско знание, гледа по еднакъв начин на учения благороден брамана, на кравата, слона, кучето и кучеядеца (недокосваемия)." Пак там Кришна формулира принципите на „духовното вегетарианство" и ни призовава да ги следваме: „Предлагай Ми с любов и преданост плод, цвят, листо или вода и Аз ще ги приема."
Карма
Санскритската дума карма значи „действие", а в по-тясното си значение— материално действие, което влече след себе си последствия, привързващи човека кьм материалния свят. Вьпреки че понятието карма обикновено се асоциира с източната философия, много хора на Запад започват да разбират, че законът на кармата е също такъв фундаментален и непреодолим природен закон, както факторът време или законът на гравитацията. Всяко наше действие води след себе си определени последствия. Според закона на кармата, ако причиняваме болка и страдание на други живи същества, ние също ще трябва да страдаме— това се отнася с еднаква сила както за отделния човек, така и за обществото като цяло. Ние жънем плодовете на това, което сами сме посели, като плащаме за всичко, кое ю сме сторили — и плащаме не само в този живот, но и през следващите си раждания, защото природата има свой съд. Никой не може да избегне закона на кармата освен тези, които разбират неговия начин на действие.
За да разберем по какъв начин кармата води до войни, нека разгледаме примера, даден във Ведите. Понякога в бамбуковата гора, заради триенето между стъблата на бамбуците, избухва пожар. Но истинската причина за пожара не са дърветата, а вятърът, който ги клати. Дърветата са само посредници. По аналогичен начин законът на кармата ни води до заключението, че не Съединените щати, нито Съветският съюз са истинските виновници за „триенето", което може да предизвика пожара на ядрената война. Истинската причина е незабележимият вятьр на кармата, натрупана от привидно невинните обитатели на земята.
Според закона на кармата близкият магазин или кафене, където се продават сандвичи с месо (а също и местното гинекологично отделение, в което се правят аборти, но това е тема на друга книга), имат много по-голямо отношение към заплахата от ядрена война, отколкото Белият дом или Кремъл. Ние настръхваме от ужас при мисълта за възможна ядрена война, но в същото време с равнодушие се отнасяме към факта, че ежедневно по целия свят зад стените на автоматизираните скотобойни се извършват масови убийства, не по-малко ужасни от унищожението на хора в огъня на войната.
Човекът, който яде животинска плът, може да каже, че гой лично не е убил никого. Но всъщност когато купува от магазина добре опакованото месо, той плаща на някого да извърши това убийство. В резултат и двамата: и този, който убива, и другият, който му плаща — си навличат кармични реакции. Какво друго е това, ако не лицемерие — да участваш в демонстрации в защита на мира, след което да засищаш глада си със сандвич с шунка или да печеш в къщи пържола? Именно това двуличие е осъдил Джордж Бърнард Шоу:
В неделите се молим Богу за закрила,
да озарява земния ни път.
Искаме мир, войната ни е отвратила,
но тъпчем гушите си с мъртва плът.
В коментара си към „Бхагавад-гита" Шрила Прабхупада казва: „Този, който без нужда убива и мъчи животните, както се прави в кланиците, по същия начин ще бъде убиван в следващите си животи... В юдейско-християнските писания ясно е казано: „Не убивай!" И въпреки това дори религиозните лидери, които се представят за светци, убиват животни под какви ли не предлози и оправдания. Това лицемерие в човешкото общество е причина за безброй беди и страдания, такива като световните войни, в които цели народи се изтребват взаимно. А днес учените откриха и ядрената бомба, която само чака своя час на масово унищожение." Такива са последствията от кармата.
Тези, които знаят как действа законът на кармата, разбират, че мирът не може да бъде постигнат с демонстрации, конференции и петиции, а по-скоро с целенасочени усилия да се разяснява на хората какви последици води след себе си убийството на невинни сьздания. И на неродени деца. Това със сигурност ще облекчи тежкото бреме на кармата, легнало върху плещите на човечеството. Само хора с чисто съзнание могат да решат проблемите на света, защото само такива хора са в състояние да разберат, че истинската трагедия на човечеството е липсата на духовност. Грешници винаги са съществували и ще съществуват, но те не бива да бъдат оставяни да водят цялото общество,
Месоядците често обвиняват вегетарианците, че също използват насилие, като убиват растенията — това обвинение е един от най-разпространените аргументи срещу вегетарианството. В отговор на това трябва да отбележим, че голяма част от вегетарианските продукти, такива като плодовете, много от зеленчуците, всички ядки, зърнени храни и мляко човек получава, без да извършва убийство — той откъсва само плода на растението, без да убива самото растение, А ако става дума за случаите, в които наистина се налага растения да бъдат лишавани от живот, не е трудно да разберем, че растенията имат по-слаборазвито съзнание от животните и затова болката, която изпитват, не може дори да се сравнява с мъките на животното, убивано в кланицата, да не говорим за неговите страдания през целия му живот, докато чака да бъде убито.
Ние не отричаме, че на вегетарианците също им се налага да убиват растения и че това убийство също е насилие, но факт е сьщо така, че човекът не може да живее без никаква храна. Във Ведите е казано: „Дживо дживася дживанам"— в борбата за съществуване едно живо същество е храна за друго. Следователно не става дума напълно да избегнем насилието — това е практически невъзможно, — а да си осигурим необходимата храна, като причиняваме минимални страдания на другите живи същества.
Човек, който отнема живота на друго живо създание, дори то да е само растение, със сигурност вьрши грях, но Кришна, върховният повелител, ни освобождава от този грях, като приема храната, която Му предлагаме. Като предлагаме на Бога сготвената храна, ние се освобождаваме от отговорност, подобно на войника, който убива хора на бойното поле. По време на война боецът, който по заповед на командира си фьгва в атака и убива врага, получава орден за храброст. Но ако същият войник убие човек по своя прищявка, той бива наказан. По аналогичен начин, ако ядем само прасад (храна, предложена на Бога), не извършваме никакъв грях. Това е потвърдено в „Бхагавад-гита" (3.13): „Преданоотдадените на Бога, които приемат храна, предложена първо на Бога, се освобождават от всеки грях. Но тези, които готвят храната заради самите себе си, за да й се насладят, ядат само грях," Това ни извежда до основната мисъл на тази книга: вегетарианството, независимо от безспорната си значимост, не е самоцел.
По-висшите цели на вегетарианството
Отвъд грижата за здравето, отвъд икономическите, нравствените и религиозните съображения, отвъд дори закона на кармата вегетарианството има и един друг, по-висш аспект — духовния. В коментарите си кьм „Шримад-Бхагаватам" Щрила Прабхупада пише: „Човешкият живот е предназначен за духовно себепознание и ако искаме да постигнем тази цел, трябва да ядем само храна, предложена на Бога. Богът приема от Своите предани всякакви ястия от зеленчуци, плодове, млечни продукти и зърно. Можем да Му предлагаме най-разнообразни храни и след като Той ги приеме, да опитаме от прасада. По такъв начин с течение на времето се освобождаваме от всички страдания, свързани с борбата за съществуване."
За духовната природа на присада говори и самият Кришна в облика Си на Ш ри Чай:аня Махапрабху, дошъл на земята преди около 500 години: „Всеки е опитвал тези ястия и преди, но сега те са придобили необикновен вкус и удивителен аромат. Опитайте ги и ще почувствате разликата. Дори само ароматът им, да не говорим за техния вкус, носи такава наслада, че те кара да забравиш всички други храни. Това значи, че трансцеденталният нектар от устата на Кришна се е докоснал до тази храна и я е дарил с всички качества на самин Върховен Бог."
Храната, предложена на Бога (по традиция наричана прасад, „милост на Бога"), е не само здравословна вегетарианска храна, но и ни дава вьзможносг да осьзнасм Бога. 7я е не само препитание за гладните, но и храна, която засища духовния глад на всеки човек. Когато Кришна приеме предла!аното, Той влага в него Своите духовни качества, затова прасздът не се различава от Кришна. От състрадание към душите, които страдат в затвора на материалния свят, Кришна идва при тях под формата на прасад, чака че просто като приемат тази храна, те да могат да Го осъзнаят.
Прасздът насища тялото с духовна енергия. Като се храни с присад, човек не само се освобождава от последиците на миналите си грехове, но п придобива имунитет срещу материалното замьрсяване. Както антисептичната ваксина ни предпазва ог инфекциозни заболявания, така прасадьт ни дава имунитет срещу илюзията и материалистич-ните концепции за живота. Затова човек, който яде само храна, предложена на Кришна, отмива от себе си всички грехове и бързо напредва по пътя па себепознанието. Кришна ни освобождава от всички кар-ммчни последствия и от материалните дейности, затова за нас става лесно да преодолеем влиянието на илюзията и да започнем да Му служим. Човекьт, чиито посгьпки не водят до кармпчни последици, е способен да развие желания, напълно хармонични с желанията на Бога, и постоянно да усеща Неговото присьствие. Това е висшето благо, което прасадьт носи на хората.
Яденето на прасад е една от формите на предано служене на Бога, затова човек, който приема прасад, има всички шансове да спечели милостта на Крмшна. Шрила Прабхупада често казваше, че този, който макар и веднъж е опитал прасад, получава възможност да се изтръгне от кръговрата на раждането и смъртта, и че дори най-големият !решник може да стане светец, ако яде само прасад. Във ведическите писания откриваме много разкази за хора, чийто живот напълно се е променил благодарение на това, че са опитали прасад. Всеки предано-очдаден от движението за Кришна-съзнание може да потвърди каква необикновена духовна сила притежава прасадьт и колко важна роля е изиграл в неговия живот.
Диетата, която се състои изцяло от храна, предложена на Кришна, е най-висшата форма на вегетарианство. В края на краищата, дори маймуните и гълъбите са вегетарианци, така че ве[етарианството само по себе си не е най-висшето постижение. Вьв Ведите се казва, че човешкият живот ни е даден, за да възродим вечните си отношения с Бога, и само когато започнем да ядем не просто вегетарианска храна, но прасад, нашето хранене ще подпомага напредька ни към тази цел.
ВЕДИЧЕСКО КУЛИНАРНО ИЗКУСТВО
Адирадж дас
Бхактиведанта бук тръст
|
vegetarianstvoto - dalga statiya :)))
