Здравей Nikita,

хубави въпроси задаваш

Първият ми досег с йога беше с една книга в ученическите години. Още самата дума йога някак ме привличаше, и започнах да си “практикувам” доста произволно и хаотично, без конкретна система. Дори може да прозвучи несериозно – обикновено в леглото преди лягане или сутрин си правех това-онова. С удоволствие. Докато в един момент става част от теб и тялото само си иска, ако не му даваш. И използваш всеки момент за практика - докато седиш, или ходиш, или висиш на спирката...

Опитвах се да схвана що е то йога аджеба, усещах, че има нещо много повече от асаните и другите практики. Но тогава не ми попадаха книгите, които бяха като за мен. Това, което бях чела за йога, си оставаше за ума доста смътно и мъгляво. Пък и хора около мен нямаше, с когото да побеседваш на такива теми.

Преди около две години проведох кратък курс по йога при един Учител. В края на курса той каза следното: и запомни, йога съвсем не е само асани и практики. Търси духовните й измерения…

Знаех си го аз, усещах го, но не си формулирах нещата ясно и конкретно. Та така … постепенно книгите сами почнаха да идват, хората да идват, нещата да се случват – като в приказка