|
|
| Тема |
 Що е добродетел [re: oтБpaxмaн] |
|
| Автор |
oтБpaxмaн (на Брахман) |
|
| Публикувано | 11.06.12 11:28 |
|
|
|
Само ще припомня трите основни положения за разбиране концепцията за „грях” във веданта.
1. Грехът е възбуда в ума.
2. Грехът не се състои в действието което извършваме а в реакцията на ума към онова което възприемаме.
3. Човек не е наказван заради греха, човек е наказван от греха и чрез греха.
С други думи казано грехът е нещо което се състои в умствената реакция спрямо външният свят. Когато човек се ядоса например, това е момента в който той извършва греха.
Ако се направи паралел между „грях - папа” от една страна и „добродетел - пуня” от друга ще се види че там положението е абсолютно същото.
1. Добродетелта е възбуда в ума.
2. Добродетелта не се състои в действието което извършваме а в реакцията на ума към онова което възприемаме от външният свят.
3. Човек не е награден заради „доброто” дело което е извършил, човек е награден от „доброто дело” което е извършил.
Обясненията са идентични.
Не е толкова важно дали човек фактически ще извърши едно добро дело. По важното е че в ума му е имало мисъл за извършването на това дело. Дори да не е било извършено действието поради една или друга причина, щом като е имало мисъл за извършване на действието, тогава това е вече достатъчно да се смята за добродетел.
Разбира се мисълта за извършване на едно добро дело трябва да бъде искрена. Това означава че външните условия не позволяват да се извърши действието. Не може човек да седне да гледа телевизия в къщи, да гледа как хората гладуват някъде по света, и да си фантазира че ако има пари, той ще им помогне. Не може след това такъв човек да си мисли, че е светец. Само ако човек мисли че наистина може да извърши едно добро дело и някакви случайни обстоятелства му попречат, едва тогава подобна мисъл може да се смята за Пуня.
И накрая човек бива награждаван за своите добри дела не от някакъв бог, а от самото добро дело което е извършил. Това е интересна мисъл която се развива в една теистична система като Веданта. Това означава че дори боговете да дадат някаква награда, на някой човек, те са били ЗАДЪЛЖЕНИ да му я дадат, защото законът за причина и следствие ги принуждава да го направят. В Пураните има много подобни истории в които „лоши” герои извършват някой добро дело за да принудят боговете да им дадат награда. Не е така положението в Християнската религия. Там бог не е задължен да дава награди на тези които са извършили добро дело. Напротив, ако те са пълни грешници като цяло едно добро дело не би им помогнало изобщо.
| |
| |
| 
|
|
