|
Думите не са важни, а настроението с което са казани. Аз съм си агресивен, макар и да смекчих острите ръбове, от време на време като изпусна юздите и си се показват.
Та критиката не ми е проблем и не се притеснявам да си казвам, когато сметна, че е необходима. Проблемът е да не критикувам само, защото изпускам важни моменти. За критиката трябва само малко слюнка...
Преди няколко години, едни "духовни" личности се изтъпаниха пред Ниранджан и го питаха за любовта и нейното място в Йога. Човекът каза, че не ни трябва повече любов, а повече разбиране и осъзнаване.
Съгласен съм с е него! Ще перифразирам за себе си: Не с нуждая да критикувам повече, а да разбирам и осъзнавам!
Освен агресивен, аз съм и крайно нетолерантен и поради това сам се ограничавам. Записах се на Йога, за да мога да мълча, да слушам без да критикувам и да изпълнявам дословно и прилежно всичко онова, което казвах, че никога няма да пробвам и направя. Няма да казвам колко пъти съм се изприщвал и се все още се изприщвам, да правя неща, с които не съм съгласен.
Егото не иска кадифени ръкавици, а здрави тупаници! Тук агресията е позволена, обаче колко пъти сме агресивни към егото си, вместо да го галим като преял, скопен, мързели и доволен котарак?!?
Имам много да уча и съм благодарен за всеки урок, независимо волен и неволен! Учител е този, който ме критикува!
___________
|
Re: Тайните на хатха-йога [re: Cirrus]
