.....оджас, теджас, използвани надиси.....
Ерик Юдлав разказва, как първоначално, когато Мантак Чиа е дошъл на Запад, не е знаел добре английски и на Юдлав му се е налагало да учи имитирайки и експериментирайки. Отнело им е около 20 години да сведат китайските термини до горе долу 5 - Ин, Ян, Ци, Дзин и Шън. Дори имената на акупунктурните точки си имат други наименования и е възможно да се каже пъп, вместо Дан Тян/Тан Тиен и т.н.
Като начинаещ в йога, ще кажа, че оценявам липсата на санскрит и труда на хората, които се опитват да ми предадат знанието практически, а не лингвистично-академично т.е. теоретично и безполезно.
Личното ми мнение е, че когато се изчистят санскритските термини и се преведат на ясен и разбираем език, тогава ще има яснота. И това е така, защото може да бъде направено само от човек, който има нужните практически познания и богат опит, за да не зависи от езика и термините. Термините се повтарят ()най-вече) от папагали, които са си изхабили 20 години да учат глупости, но могат малко или почти нищо.
Малко грубо се изказвам, но ми е през чакрите за васани и тем подобни хиляди и хиляди термини и терминчета.
Между другото, макар йога да се преподава на Запад далеч преди даоските практики, поне с 80 години разлика, то чак сега гледам, че има опити да се обяснява разбираемо.
Между другото, май проблемът е, че много от практиките се съживяват от стари санскритски текстове, докато китайците си имат устна традиция, независима от класическия китайски, който е може би по-труден и от санскитския, а като се сложат и алегоричните термини, става неразбираема каша.
Поне за Йога нидра пише, че се корени в стари тестове и се експериментира от Сатянанда насам.
Сигурен съм, че има устни традиции и в Индия, просто те все още не са я напуснали още и не са преведени на разбираем език.
Може и да греша за всичко казано по-горе.
___________
|