Здравейте даоси. :)
Аз отскоро (от около 2 месеца) съм се захванал сериозно с микроорбитата (3-ти или 4-ти опит вече) и ако може да се вярва на книгата, в момента съм по средата на пътя.
Не карам точно по книгата, защото съм пробвал някои неща и съм прочел някоя друга книжка.

Когато за пръв път четох Събуждане на лечебната енергия чрез Дао реших че това е най-добрата книга за начинаещи - всичко си беше подробно обяснено, повторено и потретено на някои места. За разлика от други неразбираеми ръководства, това беше нещо много различно. След известно време обаче се убедих че Мантак Чиа се е престарал и то много за да го разберат "тъпите" американци и европейци. Поне за 4 неща мисля че не е трябвало толкова много да ги ... приспособява към нуждите, възможностите и разбиранията на западняците.

1. Позиция.
Мантак Чиа препоръчва седене на ръба на стола и това доколкото съм запознат със по-висшите нива на системата му, е нормалната позиция според него от първия до последния етап на системата. Единственото обяснение което дава за това е че на хората им е трудно да седнат спокойно в поза лотос и да издържат поне 30 минути, а освен това споменава че някои будистки монаси са се осакатили от прекомерно седене в лотос - това второто твърдение нещо ме съмнява. Мисля че можеше да предложи на читателите да пробват постепенно седеж с кръстосани крака, след това полулотос и накрая лотос. След като дава съвети за разстягане на сухожилията можеше да каже нещо и за усъвършенстване на позата. Може и да греша но позата лотос е най-препоръчвана от различни учители и това едва ли е случайно.

2. Дишане.
Мантак Чиа казва че не е нужно да се наблюдава и контролира дишането освен в началото на медитацията. Това е разбираемо като се има предвид как дишат повечето хора - сумтят, пъшкат, охкат дори да не се движат - ако му кажеш на някой да си контролира дишането със сигурност ще те помисли за луд. Мисля че поне можеше да каже че равномерното, спокойно, дълбоко дишане по време на медитацията е за предпочитане от неконтролираното дишане. Прав е като казва че има много различни техники на дишане но да казва че дишането не е чак толкова важно не го разбирам.

3. Контролиране на мислите.
За този сигурно най-важен проблем също казва че поне в началото практикуващия не трябва да се тревожи. Как да им каже на начинаещите че ако ума им е другаде нищо не правят - половината веднага ще се откажат. Но можеше поне да посъветва тези които са се заели сериозно да се опитват ежедневно да блокират мислите - първо за 10 секунди, после за 20, 30, 60, 1 минута, 2,3... Споменава че може да броиш вдишванията и издишаваният или просто да броиш за да не мислиш за друго но май никъде не казва колко важен е проблема.

4. Позицията на дан тиен-а.
Не мисля че съм чел или чувал някой друг майстор да казва че дан тиена е зад пъпа. Не че има точно определено местоположение с което всички да са съгласни, но останалите учители дават местоположението на дан тиен-а поне 1 см под пъпа, най-често 4-5 см под пъпа а на някои места ако не греша пишеше 8-9 см под пъпа което си е почти извън тялото. Разбира се на "тъпите" американци и начинаещите ще им е много по лесно да си намерят пъпа отколкото да мерят с линийка или пръсти да намерят някаква точка под него.

В някоя от следващите му книги може да е обърнал внимание на тия неща като се надява че читателите вече са напреднали ученици и ще го послушат - ще поживеем, ще попрочетем, ще видим.

Ян Дзюмин е обяснил всичко доста по-просто в няколко страници, тоест каквото е имал да каже за микроорбитата го е казал възможно най-кратко но нещо сякаш не е популярен колкото Чиа.

Тия неща които написах може да звучат като критика към системата на Мантак Чиа но всъщност това бих казал на всеки който започва да се занимава с микроорбитата по книгата му.
Все още съм му фен на майстор Чиа и така като гледам ако отнякъде не се появи някой 200+ годишен даос, или не разкодирам Джао Бичън, ще карам по неговата система.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите