Re: При някои школи се получава интересно / Религия и мистика / Йога

24 часа - 24 часа. Щом това ти помага. Целта ми тук не е да споря, а самият диалог, който ми е много приятен, заради теб като събеседник и заради темата, по която не бях говорил отдавна.

Времето за научаване на голямото изтегляне е достатъчно малко - при всекидневна, последователна и систематизирана практика, преспокойно може да се усвои в рамките на 120 дни. За справка виж Ерик Юдлав, има чудесна програма!(сигурно я знаеш де).

По тоз въпрос съм срещал мнение на Мантак Чиа, точно такова, каквото ти го описах.

Аз съм последния човек, който да адвокатства на М. Чиа. Вечна благодарност към него. Това обаче не означава да не забелязвам грешките му, а те са в това, че даде на разни некомпетентни хора, да пишат глупости от негово име. Първите му книги са образец за максимална яснота, която до момента само Юдлав е надминал. Но по-натам... В тая светлина, сигурен ли си, че е негово изказването? Би ми било любопитно да го прочета.

Сексът не е нито бъхтане, нито механична практика. В секса се търси Любовта и сливането - тогава когато ти губиш своите граници и не можеш да прецениш къде свършват те и къде започват границите на твоя партньор, както и границите на Вселената. Тогава няма "аз", "ти", "практика самостоятелна", или по "двойки". Тогава и теб те няма, такъв какъвто си бил. Има те, но и не си - просто един Всеобхватен Космически Екстаз.
Ето това наричам Тантра/Дао.

Ще кажа едно нещо, което не одобрявам, но не мога да сдържа. Думите ти ми напомнят за мен самия от преди години, когато бях ентусиазиран идеалист. Извинявам се пак, не влагам отрицателен смисъл, нито пък казвам че си начинаещ или пък нещо подобно. Ще се опитам да обясня.

В началото, когато започнаха да идват първите резултати от практиката, аз много се ентусиазирах. Като прибавя към това, че бях и в тия години, характерни със младежкия си ентусиазъм... Правих всичко като по рецепта - ако ми кажеха че нещо трябва да се повтори 9, 24, 36, 81... пъти, по точно определен начин, то го правих точно толкова и по точно определен начин и нищо друго не беше достатъчно добре изпълнено - ако изгубех бройката поради разсейване, то почвах отначало; ако някое изживяване беше описано, а не го изпитвах, то изпълнявах нещата докато се появи...

Същото ми беше отношението и към сексуалните практики - изпълнявах всичко като рецепта, с което удоволствието от общуването с човешко същество на такова дълбоко и интимно ниво беше на второ място. Но аз така и не го съзнавах, защото мислех в категориите на любов, на сливане, на космически оргазъм и прочие.

'Излекуваха' ме жените, с тяхното естествено, практично и непосредствено отношение към нещата. една жена може да е до болка откровена и в същото време да не губи цялата картина, която я интересува и отговаря на целите й. Ще дам един пример - веднъж, след страстно любене, партньорката ми ме попита дали е достатъчно тясна там долу. Буквално попита дали "дупката й е достатъчно тясна", което ме хвърли в шок, защото тя беше добре възпитана млада дама, която никога не бях чувал да произнася нещо близко до това. Беше всеотдайна и много нежна. Аз се притесних, но й дадох нужните уверения, след което въпросът беше приключен и никога не беше повдигнат отново.

Защо ти казвам такива интимни подробности? От моята сегашна гледна точка, няма значение дали казвам на секса "чукане", "търкане", "хамалогия"... или "сливане", "любене", "екстаз"... Думите не променят отношението ми и уважението ми към това общуване. Също така смятам, че езикът, в цялото му богатство, е създаден, за да се използва. И не на последно място, не се чувствам комфортно, когато говоря на "духовен език", затова предпочитам да си говоря с по-просташките термини, някак си по ми пасват.
Искам да кажа, че единствено има значение какво прави човек. Когато мисля, че се налага, няма никакъв проблем да говоря с нужната терминология, но това е клуб, в който предпочитам да говоря по-свободно.

Надявам се да приемеш грубия ми език като моя странност.

Пак ще кажа - твоите думи ми напомниха за едно предишно мен, а не казвам, че сме еднакви. Подозирам и се надявам, твоето отношение и начин на изказване да са продукт на вътрешната ти позиция, а не на външна поза. Звучиш ми като сериозен човек и ще ми е приятно ако някога пътищата ни се пресекат.

___________