Обаче животът е точен показател за това, че без учител и без правилна насока хората остават в похабяването и никак не достигат до трнасформацията.
"Когато ученикът е готов, идва и учителят", не мислиш ли?
Положението на човечеството е такова, не защото няма учители, а поради смесица от глупост и невежество. Колкото повече хора знаят за спящите в тях възможности, толкова повече хора ще тръгнат сами по Пътя, без нужда някой да ги води за ръка.
В никакъв случай не омаловажавам ролята на учителя. Напротив, смятам че е голям късмет човек да има учител. Но също така смятам, че не е голяма трагедия, ако няма и в такъв случай може сам да се развива. Малкото е по-добре от нищо.
Да, това може да се прочете от всяка книга на Мантак Чиа. Само че това все още се е едва началото на края на Пътя.
Цялата тази практика бива да отведе нататък.:-)
Моето мнение го казах вече - за мен "нататък" означава самостоятелно развитие. В началото (първите няколко години) няма проблем да има креватна практика; проблем е ако има САМО креватна практика. Макар че ако е качествена все е повече от нищо.
Е, ако на теб не ти е нужно да се бъхташ и лесно ти се одава да достигаш до "долинния оргазъм", то за други не е така. Ето защо тези 24 часа са просто условно нещо, нещо, чрез което всеки, та и най-малкия в практиката, да може да достигне до върха, т.е. достатъчни са.
За мен секса е тантрически/даоиски, ако липсва семеизправане (от мъжка гледна точка) :-). Ако мъжа или жената допуснат оргазмената течност да изтече в хоризонтал, значи все още имат доста да учат. :-)
С предходния си пост се опитах да кажа, че не количеството има значение, а качеството т.е. начинът на изпълнение на практиката. Ако се изпълнява правилно, едно изтегляне е достатъчно за да се достигне до долинен оргазъм. Виж графиката, която пуснах - в нея няма подготовка от няколко часа!
Голямото изтегляне само по себе си означава достигане на долинен оргазъм.
Единственият "талант" който виждам тук е упоритостта с която човек се учи да го прави. Веднъж научи ли се, от там насетне всичко е много по-лесно.
Според Мантак Чиа, ако човек достигне до върха, дори и да позволи семеизтичане, то загубите са не само минимални, но и никакви, но според мен не е така, защото наистина човек може да не изгуби нищо от това, което е имал преди акта, но няма и да спечели това, което бе спечелил ако еякулацията не се случи.
Не е така. Той казва, че в началото, когато човек се учи, нормално е да се случи да не може да задържи семето. В такива случаи не трябва да се отчайва или пък да го приема за провал. Това казва и с право - мъжете сме прекалено чувствителни за "провалите" в леглото.
Но по отношение на загубата на семе, М. Чиа е голям скъперник и с право, защото следва традицията.
До У-Дзи и сега и преди се достига чрез съчетание между действието и бездействието. То е непостижимо само чрез действието, нито може да се достигне само чрез бездействие. :-)
Явно не съм се изразил достатъчно ясно. Исках да кажа, че дори и търкането да е свършило, оргазмите да са минали, вече да сте се облекли и да си вършите ежедневната работа, то нещата продължават. Не е нужно 24 часа търкаляне в завивките, няма такова изискване. Може просто да се лежи отпуснати или прегърнати (не поради романтични причини, а за да се чува дъха на партньора и да се синхронизира дишането). Възбудената при секса енергия ще се върти и издига, подобно на водовъртеж.
А че трябва комбинация между действие и не-действие, това е повече от ясно - за да се случи У Дзи след практика по двойки, е трябвало да има практика, нали така?
___________
|