Въпреки, че кундлаини-шакти е спомената още в Риг-веда и е била позната на всички адепти като психофизичен феномен, "единствено в Тантрите това преживяване е разработено в един пълен концептуален модел, който след това служи на практикуващите като пътна карта в техните усилия систематично да събудят кундалини" - казва Фойерщайн.
По отношение на спонтанното събуждане на кундалини, Гопи Кришна(през 1937 година) е класически пример за педантично описани изживявания. Нека се запознаем с част от тях:
"Изведнъж почувствах как като с тътена на водопад по гръбначният стълб в мозъка ми навлиза поток от светлина... Озаряващата светлина ставаше все по- ярка и по- ярка, тътенът - все по- силен, усетих някакво разтърсване и в един момент почувствах как излизам от тялото си, изцяло обвит от ореол светлина".
Това се случило с него след 17 години практика на медитация, когато бил на 34. За съжаление той не е имал помощта на опитен учител, която била нужна за подготовката на тялото и ума, както и след това. Понеже, веднъж освободена при него, кундалини останала в състояние на неуправляема активност и му причинила значителни физически, емоционални и умствени страдания за период от няколко години.
Самият той описва своето преживяване като "продължителен кошмар", който често го докарвал до неспособност да работи и да се справя с ежедневните си дейности.
От една страна, пробуждането му разкрило поразителни нови перспективи за истични преживявания; от друга страна му причинявало постоянна физическа болка и вътрешен смут. Той описва тези събития по един драматичен, но без съмнение искрен начин:
"Малкото на брой краткотрайни интервали на душевно въодушевление биваха последвани от пристъпи на депресия, много по- продължителни по времетраене и толкова силни, че трябваше да впрегна цялата си воля и сили, за да не се поддам на тяхното влияние. Понякога си запушвах устата, за да не викам, избягвах от самотата на моята стая и излизах сред тълпата на улицата, за да не извърша някоя отчаяна постъпка... Всяка сутрин ме очакваше нов ужас, изнамираше се ново усложнение във вече разстроения организъм, някой по- дълбок пристъп на меланхолия или по- раздразнително състояние на ума , от което трябваше да се предпазя, за да не ме завладее напълно, като трябваше да се поддържам буден след обичайната съвсем безсънна нощ; а след като търпеливо устоявах на мъченията през деня, трябваше да се подготвя за още по- тежкия тормоз на нощта."
следва продължение...
|