в моята школа (до колкото е моя и до колкото е една и в двата случая е от непожеланите от търсач) винаги са обръщали внимание, че не е добре да се фокусираме върху ефектите на практиката. сензориката се отваря и това е естествено. ако човек не се фокусира върху нея, има повече шансове да продължи нататък, наместо да запецне некъде по стъпалата и да мине леко у лево. (с извинение към кредор, който най-вероятно отново ще пожелае да ме баннат заради изказ или бог знае какво друго. желанието за излъчване на жертви просто изразява неадекватност към реалността - понеже реалността е такава, каквато е, а не такава, каквато на нас ни се иска. аз все пак съм доста мек вариант на реалност това само за справка ) левия път се нарича още малък път или раз (от) клонение от средния прав та затова всички 'извънредни' качества за мен са ценни знаци по пътя, но са за собствена употреба
и будистите са на това мнение - като казват, че е по-добре човек да не си споделя нашироко способностите, придобите по пътя, тъй като това може от една страна да се отрази демотивиращо на спътниците, които да си кажат 'аууу, какви сме некадърници: той може толкова много, а пък ние - нищо' - и това би било антиподкрепа за тяхното развитие, следователно абсолютно нежелано. и разбира се, за собственото развитие не е подкрепящо, понеже по-скоро подкрепя егото, отколкото целостта.
това за сикхите и за сидхите от мен.
а що се отнася до въпроса 'и какво следва' - мисълта ми беше, че аз гледам на тези неща от практическата им страна - че това качество може да се ползва за всеобщо подобряване, не просто да си седи така, за накит на гърдите. така че очаквах предложение за употреба за всеобщо благо. но това разбира се си е моя лична гледна точка и не обвързвам с нея никой. пък и явно в СЙ това не е акцент - няма лошо, проявих любопитство към детайл от школата и сега см донякъде наясно по този въпрос.
"тук. сега.просто така."Редактирано от Cвeтличka на 07.12.09 21:04.
|