Наличието на психично съдържание предполага ли непременно наличие и на съзнаващ себе си субект, на его?

Нима любовта и омразата не са мощни безлични природни стихии от душевно естество?

Нима когато Дарт Вейдът говори за Силата, той няма предвид една безлична природна даденост, която се изживява преди всичко вътрешно?

Когато древните са говорили за боговете - за Марс, за Венера, за Юпитер, те ни най-малко не са ги приемали като някакви съзнателни свръхсъщества, освен разбира се в митологията и поезията.

Питагорейците и по-късно неоплатониците ясно са заявили, че боговете са числа, т.е. безлични и универсални природни принципи.

А според учението на херметиците в човека като микрокосмос е налично всичко, което е налично и в макрокосмоса. Включително и Небето, за което говори Лаодзъ.

Всичко е свързано с всичко останало и ако успееш да промениш истински само едно единствено нещо в себе си, ти ще промениш всичко.

Ние и днес, дори след хиляди години, виждаме косвените ефекти на радикалните душевни трансформации на различни древни мъдреци: Буда, Лаодзъ, Патанджали и т.н.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.

Редактирано от Aлekc на 11.06.09 09:12.