Какво конкретно ще прави човек през живота си не е чак толкова съществено.

Много по-важно е към какво ще се устреми. От това зависи цялото му по-нататъшно съществуване и тук, и отвъд.

Защо например много хора се вкопчват в идеята за прераждането?

Защото те се вкопчват в това кратко земно съществуване и решават, че това е единственото истинско и пълноценно съществуване. Много жени например, когато остареят, започват да мечтаят отново да бъдат млади, хубави, желани и жадуват за нов шанс да изживеят пълноценно своята отминала вече младост.

А единствената метафизическа алтернатива, която им обещава този шанс са различните учения за прераждането.

За тях едно учение като това на Буда, което си поставя за цел да ликвидира завинаги всички психологически предпоставки за евентуално прераждане им изглежда безкрайно чуждо и дори враждебно.

Те предпочитат да развиват някакви фантастики, според които Буда е жив и сега в някакви незнайни небесни сфери и живее в неописуемо блаженство.

И всичко това, въпреки факта, че в още в своята Първа проповед Буда изрично описва своето духовно пробуждане така:

"И тогава в мен възникна съвършено прозрение и познание:
непоклатимо е освобождението на моя ум,
последно е това мое раждане,
не ще се раждам занапред отново.”

Той съвсем не говори тук само за ново раждане в човешка или друга форма на земята, а изобщо за ново раждане в каквато и да е проявена обособена форма в какъвто и да е свят - веществен или невеществен.

За Пробудения не може да се каже, че съществува след смъртта си, но не може да се каже и че престава да съществува след нея, твърдят ранните будистки текстове.

Така че на този, който още му се спи и "сънува",той ще продължи да спи и да сънува (или бленува), докато не му дойде времето да се пробуди.

А дотогава по-добре е да не му пречим да спи, защото той дори и да иска няма да успее да се събуди преди да е настъпило подходящото за това време.

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.