|
Наистина е така.
Ти нали не смяташ, че аз преди да се родя не съм проучил обстановката?
Европа в цялост и България в частност са доста неудачно място за раждане на хора като мен. Тук постоянно някой воюва и се трепе за едно или друго. Първа световна война, комунисти, националсоциалисти, Втора световна война, сталински тип режими, масови касапници на етническа основа с религиозен привкус в съседната ни бивша Югославия.
Но местенцето, наречено България си го бива за независими духом хора, нали?
Хората тук не са особено религиозни и пет пари не дават какво мисля по разни мирогледни въпроси. Виж, ако им замирише на далавера, веднага ще наострят и очи, и уши.
България много е воювала в последно време, но аз се родих, след като и тази дандания приключи. И оттогава в страната цари мир!
Вярно и тук си имахме някакви побъркани комунисти, които на млади години ми създаваха някои дребни проблеми и неудобства, но никой не им обръщаше особено внимание. Тогава преследваният Кубрат Томов, хора като Ваклуш, имаха много висок рейтинг и авторитет. А като дойде демокрацията, те престанаха да правят впечатление и се превърнаха в редови граждани с по-големи и специфични лични претенции за социална изява.
Дори земетресенията спряха за цели 70 години (освен едно в Стражица). Вероятно след време ще започнат отново (все пак България е опасен сеизмичен район), но аз вече ще ги гледам от отвъдното, ако случайно включа тамошния телевизор, в което се съмнявам.
Нямаме и сериозни етнически напрежения. Мутрите наистина доста интензивно се трепат помежду си, но това си е лично техен проблем.
Винаги съм се отнасял много внимателно към всякакви идеи и предложения да си сменя това местоживеене с друго. Месеци наред ме канеха да отида на гости в Италия най-малко за няколко месеца в една голяма къща в подножието на Апенините. Питаха ме даже от коя дата ми пуснат Интернет, защото казах, че на място, където няма Интернет, няма никога да отида.
Познавам хората, където щях да живея. Обикновени, сърдечни и дружелюбни възрастни италианци. Те щяха да се грижат за мен и в битово отношение. Идилия! Прохлада. Над теб се издига величествен планински връх, а само на няколко десетки километра е морския бряг с палми и красиви крайморски градове. Като Пескара например.
Да, но на мен не ми се понрави гордия и величествен планински връх. Стори ми се мрачен, недружелюбен и заплашителен.
И поради това започнах все да отлагам гостуването си. Междувременно бизнесът на моите приятели там навлезе в тежка хронична криза. След това започна световната финансова криза, която в Италия се усети, особено на места, доста осезаемо. Хора, които идваха от там в България доста често да се понарадват тук на нашите доста евтини за тях кулинарни и други благини, започнаха да се въздържат от подобни неразумни разходи в това лошо за бизнеса им време.
Така или иначе аз измислих една нестандартна бизнес идея и я предложих на приятелите си. Идеята беше напълно "чиста" от законова гледна точка. От социална гледна точка дори благородна! И на това отгоре практически не изискваше абсолютно никакви инвестиции.
Щяхме да популяризираме на изложба в един крайморски бряг творчеството на една млада и талантлива българска художничка.
Ето една нейна картина, която така ме впечатли, че въпреки високата за мен цена я закупих:
Книгата
Оказа се, че тя силно е впечатлила и местните изкуствоведи в този район на Италия, един от които я е видял случайно на компютъра на моите познати, които са я били поставили като тапет на десктопа на своя лаптоп. Той направо се влюбил в картината и да настоява да му я продам.
Договорихме се да гостуваме с художничката за няколко дни. Те щяха да и поемат дори и пътните. И естествено да ни развеждат и черпят из своя наистина много красив край.
Уговорихме се да заминем на 5 май. Написах подробно писмо като скайп съобщение на моята позната късно вечерта и си легнах.
На сутринта разбрах, какво се е случило в Италия. Красивито градче Акуила, построено още преди векове почти на самия връх на планината, вече не съществуваше.
Къщата, където щях да живея (и където щяхме да отседнем) наистина беше оцеляла, но много неща от покъщнината (там имаше ценни сувенири например) бяха се изпочупили.
Все пак мястото се намираше само на 30 км от епицентъра на земетресението.
След това повече от десет дни земята там не спря да бучи и да се тресе. Имаше още няколко доста мощни и разрушителни вторични трусове. Не разбрах от какво, но в даден момент къщата се наводни. А доста други в района рухнаха.
Пиша всичко това, защото винаги съм твърдял, че човек трябва преди всичко да се доверява не на разни многознаещи гурута, не на своя трезв, рационален, но сляп по самата си природа интелект, а на своите усети, на своята дадена му по рождение дарба да чувства нещата, наречена интуиция.
Човек с подобна достатъчно пробудена интуиция няма никаква нужда от врачки или гадатели, за да прецени как да постъпи във всеки един момент.
Но тук има един деликатен момент. Ако неизбежно предстои да се случи нещо лошо (например земетресение) и ти усещаш това, не трябва да се опитваш по никакъв начин да избягаш от съдбата си, защото няма да успееш, а само ще блокираш интуицията си.
А младата художничка, ще попита някой?
Тя замина за Барцелона, където беше една от деветте класирани от 450 кандидати да участва с две картини в едномесечна изложба там.
Ето една от тези две картини:
Сърце
Който иска да научи повече за нея и нейните картини, да хвърли око
И особено в нейния
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
|
За интуицията и красотата [re: mo32]
