|
Може, разбира се, но само когато човек е атакуван.
А в случая аз дори не бях атакуван.
Между другото погледни моите постинги, заради които бях анатемосан като невежа в йога.
Интересно ми е какво мислиш за тях?
DarthVader: ... в йога едно от най-важните постижения е да убиеш ума. Този ум, който е поставил под контрол съзнанието ти.
Алекс: Моля те, изразявай се по-точно.
Прем Рават иронизираше по този повод, че познавал хора, които си поставили за цел на всяка цена да убият ума си. И накрая, взели че успяли - станали безумни.
Ясно е, че в случая имаш нещо друго предвид, а не просто да се отучим да мислим.
DarthVader™: Спри да мислиш, усещай!
това достатъчно ясно ли е?
пратяхара, ясно ли ти звучи, а дхяна? по-ясно не мога да се изразя, съжалявам!
blue orchid: аз разбирам пратяхара като сензо-моротна депривация, т. e. физическо застиване и блокаж на сетивните функции. а ти?
DarthVader™: точно така, това позволпва осъзнаване на паузите между мислите.
само началото е....
Алекс: Интелектът е инструмент. И то понякога много добър и полезен инструмент. Но когато той не ти трябва, ти спокойно можеш да не го ползваш.
Колкото до ума, той винаги работи и управлява целия наш организъм, всички наши физически и психически процеси.
Самата идея да го спреш е нелепа, защото твоето "аз", което иска да го спре е само един от продуктите на същия този ум.
Може би това е най-важното, което всеки, който се е захванал с тези неща трябва да осъзнае.
DarthVader™: честно казано винаги съм се чудел какво общо имаш с йога, а сега просто затвърждаваш мнението ми.
Колкото и да ми е неприятно, смятам, че Оро много добре те е опознал, затова и така точно те охарактеризира.
Алекс: Лошо, лошо...
И ти, и Оро страдате от едно и също принципно неразбиране на същността на йога.
Всяко насилие над себе си само увеличава хаоса във твоя психофизически организъм.
Тази работа насила не става.
Ако ставаше със сила, отдавна вече да си постигнал това, към което се стремиш.
Нали се сещаш, че аз изобщо не претендирам да съм открил топлата вода.
Ето впрочем моя любим текст на тази тема.
Интересно какви критики имаш към него.
Вие сте самата Истина.
И всички средства, които използвате, за да я търсите, само ви отдалечават от нея.
По какъвто и път да тръгнете - все едно дали става въпрос за вътрешна, или външна практика – тази практика само ще ви отдалечи от вас самите.
Въпросът не е по какъв път да тръгнете. Точно обратното: въпросът е как да не вървите по никакъв път и винаги да оставате в себе си – тук и сега.
За да се завърнете у дома – там, където е Истината – трябва просто да спрете да я търсите.
Нека това да бъде вашият истински Път.
Интелектът е неспособен да ви доведе до истинското ви състояние, защото той е само част от вашия помрачен ум.
Практиката също няма да ви помогне, защото вътрешно търсене, на което тя е израз, се опира на сляпо подражание, което означава, че вие ще тренирате и ще дисциплинирате само вашия помрачен ум.
Но докато подражавате на другите, вие никога няма да успеете да видите вашето собствено истинско лице.
Бодхидхарма. Из “Основни принципи на практиката”
В отговор на изказването на Алекс: Ясно е, че в случая имаш нещо друго предвид, а не просто да се отучим да мислим.
searcher: Що, да не мислиш, че като спреш да мислиш и ще умреш?
Алекс: Не разбира се. За колко време все пак?
DarthVader™: колкото повече, толкова повече
Алекс: Попитали Гурджиев:
- Полезно ли е да задържаме дишането си?
- Разбира се - отвърнал той. - Зависи обаче за колко време.
- Примерно за половин час.
- Ако можете да го задържите за половин час е прекрасно - усмихнал се Гурджиев, - защото най-много след десет минути ще бъдете мъртви.
searcher: Ако мисленето ти е скъпо както дишането, тогава наистина имаме проблем.
Алекс: Мисленето е също толкова естествена функция, колкото и дишането.
Още в древността хората са открили, че тези две функции са тясно свързани.
searcher: Искаш да кажеш, че ако не мислиш ще спреш да дишаш?
Тези които спят или тези които са в безсъзнание пак ли мислят как да дишат
Aлekc: Ако спреш да дишаш, със сигурност ще спреш да мислиш. Обратното очевидно не е задължително.
Колкото до хората, които спят, те също продължават да мислят или образно или абстрактно. Всеки, който се е занимавал с изследването на съня отлично знае как се регистрира типа психична дейност по време на сън.
Не забравяй освен това, че дори когато човек спи дълбоко, част от него винаги остава будна и нащрек.
Относно преживяванията в кома и в клинична смърт също много е писано.
Ти изглежда бъркаш преживяванията по време на сън със способността сни да си спомним за тях.
На Изток, а вече и на Запад тази способност се тренира. След това се минава към пасивно осъзнаване на сънищата и накрая към сънуване по поръчка.
searcher: Не, аз понеже всеки път като почна да говоря за спиране на мислите и изскача някой който ми обяснява как не можело да се живее без мисли и как дори до кенефа не можел да отиде ако не мислел. Изобщо все едно ще настане потоп.
И последно -теб защо те е страх да спреш да мислиш?
Ако знаеше нещо за АЗ-а и затова как се формира той, щеше да знаеш отговора. Лошото е, че нищичко не знаеш, което е срамота, така че вземи се стегни и разбери, вместо да лееш мозък.
Алекс: Ти сам си задаваш въпросите и сам си отговаряш.
По-точно ми ми ги задава и сам им отговаря твоя ум.
На мен мисленето изобщо не ми пречи. Нека си тече докато иска.
Въпросът не е как да спрем мисленето - това не е нищо друго освен поредния фокус на твоя ум, а как мисленето да спре от само себе си.
Но по този въпрос не съм аз този, който трябва да ти обяснява тези основни неща.
Прочети някоя сериозна книга по Дзен като например "Зен-ум, ум на начинаещ" или нещо от Кришнамурти и ще разбереш къде е проблема.
Meмeнтoмopи: Той е бодхисатва не го ли позна като си изчел толкова книжки?
Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.
|
Обобщение на дискусията [re: blue orchid]
