Не е, че не може да се направи нещо на съзнателно ниво.

Може, и трябва да се прави, но уви, макар и изключително важно, то е твърде недостатъчно и само по себе си не води до никъде.


За илюстрация ще приведа тук думите на древноримския философ-стоик Епиктет (50-138).


ТРЯБВА ПОСТОЯННО ДА СЕ НАБЛЮДАВАМЕ

Ако ти, дори само за миг, престанеш да се наблюдаваш, не забравяй, че никога не ще успееш да върнеш този миг.

Отначало ние лесно привикваме да не се наблюдаваме, а след това все отлагаме поправянето на тази своя грешка и по такъв начин, от ден на ден, все повече се отдалечаваме от възможността да живеем добродетелно и щастливо. Ако смятаме, че поне засега не си струва да се поправяме, по-добре е изобщо да се откажем да го правим. Ако пък ли е полезно да се поправиш, няма защо да отлагаме това дори и с един ден.

- Но днес ми се иска да потанцувам и попея.

- Е, и какво от това! Нищо не ти пречи ни най-малко да се наблюдаваш в същото време. Нищо не може да се развали от вниманието или да стане по-добре от невниманието. Без внимание, нито дърводелецът ще изпълни по-добре работата си, нито кормчията ще се справи с кораба. Ако ти веднъж направиш нещо без внимание, след това ще ти стане по-трудно да управляваш себе си и лесно ще попаднеш под всякакви лоши влияния.

Ръководейки се от дадените ми разум и съвест, аз трябва постоянно да се наблюдавам и да постъпвам както трябва във всички случаи на живота си. Аз трябва да зная, кога е необходимо да работя и кога мога да почина, кога да се радвам и кога - да тъжа. Аз трябва да чувствам кое е уместно и кое не е уместно; кое е своевременно и кое не; кога и над какво мога да се пошегувам и посмея и в кои случаи, това би било неуместно.

За да изпълня всичко това, необходимо е, постоянно зорко да се наблюдавам и да не правя никога нищо "ей така", както падне.

- Но нима човек може да бъде непогрешим?

- Разбира се, че не може. Но може да се старае да не греши. Това е напълно по силите на човека. И огромна е неговата радост, когато благодарение на неотслабващото самонаблюдение, той се сдържи да направи нещо лошо или успее да се предпази от грешка, която едва не е допуснал.

И така, неразумно е да казваш: "аз ще бъда внимателен към себе си утре".


От този текст, както от цялото учение на стоиците лъха някаква трезва и безнадежна мъдрост. Всичко казано от тях е вярно, но сякаш нещо много важно, "солта на живота", липсва.

Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.