За мен е странно друго.

Безпътен много често и много ентусиазирано атакува ума, като творец на субективни и ограничени по природа представи и понятия. Вместо това той утвърждава не по-малко енергично непосредственото осъзнаване като чист акт на познание на единния и целокупен Живот. Дори понякога подчертава, че всеки от нас не е нищо друго освен израз на същия този единен и целокупен Живот.

Всичко това звучи само по себе си прекрасно. Понякога постингите на безпътен посветени на тази тема, макар и лични, са съзвучни откъси от някои есета на Кришнамурти.

Едва ли ще изненадам някого тук, че безпътен в случая се проявява като един понякога съвсем автентичен изразител на духа на древната и вечно нова като самия живот традиция на Адвайта.

И, изведнъж, напук на всякаква Адвайта, безпътен сякаш "заспива" за всичко казано от самия него и се отъждествява изцяло със субективните и ограничени представите на собствения си ум. Той "забравя" почти напълно за единния Живот, за осъзнаването като истинска същност на човека и се отъждествява напълно и изцяло с представите на неговия ум за неговото тяло и личност.

В "съня" си безпътен вижда себе си като желан от всички жени млад, красив, интелигентен и богат пич със светло бъдеще, на когото мъжете безумно завиждат.

В този момент той дори не подозира колко крехък и илюзорен е целия този сън.

Нямам предвид това, че със своята егоцентрична самовлюбеност той успява да внуши дълбока и трайна антипатия в много жени, които доскоро наистина са го харесвали "на първо четене", че става обект за ирония и подигравки на мъжете за нелепите си хвалби, а нещо много по-сериозно.

Едва ли е нужно да доказвам колко крехко е безценното човешко тяло. И че най-важното е то да работи без сериозни дефекти, защото започне ли да дава сериозни дефекти, нашият живот ще стане изведнъж крайно тежък и мъчителен.

Да се захласваш прекалено много по това как изглеждаш в огледалото е доста несериозно занимание за мъж, и то мъж с пробудено съзнание за Живота като първична реалност.

Защото е много по-важно тялото ти да бъде физиологично здраво, отколкото физически яко.

Каква полза за това, че си хубав и изглеждаш добре, ако например страдаш сериозно от бъбреци, или, което е още по-лошо, ако душата ти боледува и страда?

Каква полза от това да имаш пари в изобилие и да се озовеш в най-луксозния ресторант с перфектна и изтънчена кухня, ако стомахът те боли или ако в душата ти цари полумрак и в нея бушуват черни или червени емоции, които автоматично превръщат погълнатата храна в отрова за тялото?

Не искам да се спирам на някои по-зловещи, но уви доста реални сценарии. Да бъдеш пребит от някакви биячи било погрешка, било нарочно, да се подхлъзнеш в банята и се озовеш в Пирогов с комоцио и т.н.

Ако безпътен не беше преминал "границата", не беше вкусил от плодовете на Дървото на Живота, не бих изобщо си направил труда да напиша всичко това. Защото хора много и съдби различни.

Но тъй като безпътен действително е вкусил от плодовете на това Дърво, неговият живот вече е излязъл извън баналните си релси и поради това ВСЯКО ново вкусване от плодовете на Дървото на познанието на добро и зло отново го потапя в дълбокия сън на егоцентричния дуализъм, на противопоставянето "аз и другите".

Ето защо бих препоръчал на безпътен да помисли за всичко това. Той не е нито първият, нито последният човек, който е стоял изправен пред подобен проблем. Но е добре да знае, че далеч не всички, които са стояли пред него са съумявали да го решат.

Древната традиция на Адвайта е формулирала ясно своите препоръки.

Преди всичко този, който поне веднъж е вкусил от плодовете на Дървото на Живота, трябва да се научи да различава действително, от недействително, вечно, от временно, съществено от несъществено, причина от следствие, истинския Живот от обикновеното живуркане.

На второ място той трябва постепенно да изгуби всякаква потребност да се вкопчва в каквото и да е, свързано със сътворения от собствената му егоцентричност свят на дуалността.

Има още две препоръки, но те засега не са актуални за безпътен, поради което спирам дотук.

Когато му дойде времето, той сам ще се заинтересува и ще ги открие.

А дотогава му пожелавам по-скоро да се справи веднъж за винаги със своите вътрешни лутания и да продължи смело напред!

А когато реши, че се е справил окончателно със своя вътрешен хаос, би било добре да си избере някое друго, по-подходящо и съответстващо на новото му състояние име.

Не по своя воля се ражда човек, не по своя воля живее и не по своя воля умира.