Имай предвид, че понастоящем на земята се зачеват, раждат и умират милиарди хора. Поради това моята цел е да набележа какво е естественото развитие на този природен процес, а не да се съсредоточавам върху опитите на малки групи хора да въздействат на хода на своето собствено съществуване.

Смятам, че е по-разумно най-напред да схванем как протича този природен процес сам по себе си, без да се намесваме преднамерено в него.

Сигурно забелязваш, че развитието на човека преминава през някакви естествени стадии.

Например - на 7 години детето тръгва на училище. 14-та година се асоцира с навлизането в пубертета, а 21-та с достигането на пълнолетие.

Разбира се тези срокове са относителни - още повече, че напоследък има и известна акселерация в развитието на децата.

Но безспорно можем да приемен 42-та година (2 х 21) като условен зенит (акме) на човешкото съществуване. И съответно 84 години като нормален край (термин) на живота. Видимият бърз упадък на човека започва по тази схема след 63 годишна възраст (3 х 21). Тази възраст съвпада с общоприетата пенсионна възраст (между 60 и 65 години).

А според даоската традиция тази възраст не е 63, а 64 години, което още показва, че схемата ми е принципно правилна.

За да разберем принципно какво се случва след смъртта, най-напред трябва да разберем какъв е смисълът на раждането ни.

Не забравяй, че човек се ражда и развива като отделен организъм на основата на друг организъм. По време на бременността е налице едно двуединно биологическо единство, което се прекратява задължително при раждането с окончателно разделяне на двата организма.

През първата половина на живота си човек се обособява като отделен, самостоятелен индивид, а предимно през втората му половина започва все повече да се чувства все повече свързан по един или друг начин със света, в който съществува като интегрална негова част.

Можем да приемем като работна хипотеза, че преди раждането си човек е пасивно "вплетен" в универсалното жизнено поле. След раждането си преминава процес на индивидуално обособяване и активно изграждане на взаимовръзки с околнния свят и особено с хората около него.

Накрая той отново се възвръща в първичното жизнено поле, но вече като вплетен в него активен елемент.

Разбира се това е само една, макар и логична, но все пак груба хипотеза.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите