|
Надценяваш ме...
Не съм в състояние да отговоря на въпросите, които ми задаваш.
Ако си спомняш, наскоро в един мой постинг в темата за кралица Рания, аз се опитах да дефинирам боддхисатвите като хора, които по рождение приемат проблемите на света като свои лични проблеми. Знаем, че има такива хора, но не знаем защо те са толкова малко на брой.
Скоро се надявам да те изненадам с нов, конкретен и напълно научен подход към загадката на човешкото съществуване, който може би ще проясни механизма на основните преходи в природата (зачатие, раждане, узряване, презряване, смърт). Например всеки от тези преходи е свързан с пълна или частична амнезия за съществуването ни преди него. И още нещо във всеки един етап от нашето съществуване, природата ни подготвя за съществуването ни в следващия етап от него. Ще илюстрирам казаното с една любопитна история:
В корема на една бременна жена растели и се развивали два зародиша. Първият се казвал Мъничето-Вярващ, а другият Мъничето-Скептик.
Веднъж Мъничето-Скептик запитал брат си:
- Слушай, искам да те попитам, ти вярваш ли, че има живот след раждането?
Мъничето-Вярващ отговорило:
- Естествено, вярвам в живота след раждането! То е съвсем ясно - животът след раждането продължава. Нашият живот тук, в корема, е само за да пораснем и да бъдем готови за живота след раждането, да станем достатъчно силни за това, което ни очаква.
Мъничето-Скептик:
- Така ли? А аз мисля, че всичко това е глупост! В същност, никакъв живот след раждането не съществува! Ти, например, можеш ли да си представиш, как въобще би могъл да изглежда животът?
- Не знам точно, но смятам, че там ще има доста повече светлина, отколкото тук. Възможно е да ядем с устата си и може би ще тичаме, и ...
- Това са пълни глупости! Да тичаме въобще е невъзможно, а да ядем с уста - е дори смешно предположение. Ние имаме пъпна връв, която ни храни. Без нея дори е невъзможно да си представя, че има живот след раждането. Пъпната връв - това е нашият живот! Между другото, ти забеляза ли, че тя става все по-къса?
- А аз пък мисля, че всичко това е възможно. Просто светът около нас ще бъде съвсем друг - не такъв, към който сме привикнали.
- Никой и никога след раждането не се е върнал обратно в утробата! Всички знаят, че животът свършва с раждането! И въобще животът - това е едно голямо страдание в тъмнина!
- Наистина, не знам, как ще изглежда животът след раждането. Но във всички случаи ние ще видим нашата майка, и непременно тя ще се погрижи за нас. Това е сигурно.
- Майка?! Ти вярваш в майката? Ха-ха! И къде е Тя според тебе?
- Тя е навсякъде около нас. Ние се намираме и живеем в Нея. Без Нея ние не можем да съществуваме.
- Всичко това са пълни измишльотини и глупости. От тази майка и парченце не съм видял. Също така ми е ясно, че тя по принцип и не може да съществува.
- Понякога, когато сме притихнали и спокойни, можем да чуем, как Тя пее или да почувстваме, как Тя поглажда нашия свят...
|
Re: Равносметка на моите религиозни търсения [re: RabbitHole]
