Винаги съм на страната на приятелите си, т.е. - казвам им и когато виждам, че грешат. То това е да си на страната на приятел. Хем субективен откъм чувство към любим човек, хем обективен откъм мнение.

От друга страна – какво е „грешка” и какво „враг”? Първото е движение, второто е ясно, че е фикция.

Обикновено искам мнение на приятели, които са безкомпромисни. Те може да сгрешат, но ще вземат истинско отношение, защото им пука за мен. Ако са пичове :)), ще бъдат и нежни, щото истината не е грубост. Няма проблем да ми покажат как моят „враг” ми е приятел, т.е. как ми прави ми услуга, като ми натиска бутончета.

А да усеща човек, че е от един отбор с някой, е супер. И то няма общо с казването на истината. Когато някой ни е близък, той трябва да усеща, че сме с него. С други думи – той ни е приятел цялостно, дори, когато „греши” и е хубаво да му показваме не само слабостите.

Темата е сложна и винаги зависи. Била съм от всяка страна. Дори приятел на две враждуващи страни. "Враг" е ставал мой приятел - сега имам такъв близък човек и много се обичаме. Като има яко напрежение, има и силен потенциал (опозициите в астрото:)).

Виж и тези форуми – тук има много примери за лагери, "вражди", приятелства. Слагам в кавички едното, защото е относително, а приятелствата са реалност. Поне за мен. Тук си създадох няколко приятелства ценни. Тези, с които сме си скачали - нито сме се виждали, нито се пресичаме. Ама си вършим взаимно някаква ценна черна работа явно и съм им благодарна:)