Като казвам "драматизъм" имам предвид отношението- нещата са на живот и смърт и никой не е избирал да стане така! Е, това, ако не е драматично, то кое Е?! Някъде в книгите кой от учениците или сподвижниците на дон Хуан - не помня - но беше казал за дон Хуан точно, че животът му е бил изпълнен с драматични обрати - и оттам и този на хората от групата му е бил такъв. При Кастанеда пък е харакрен академичният дух - и всички от неговата група е трябвало да се "пропият" с този дух. Но това са нюанси, не е толкова важно кой подход ще е при теб или мен и дали ще съвпадат.
Защо казвам, че посоката в която ще се използва катализиращият ефект на една връзка е решена предварително и всъщност точно тази посока е предопределила срещата? Не, нямам предвид частни случаи. Имам предвид общият случай при който намерението определя какво ще се случи. Ти задаваш параметрите, а духът определя подробностите. Така е било и при дон Хуан и линията му. Да вземем примера, който ти даваш:
Вземи следния пример - един старец се спъва в ранен млад човек и се блъска в друг човек, който иска да го доубие. Старецът разбира че ранения човек е също като него и хвърля всичко за да го спаси и обучи. Тук няма не искам, няма драматизъм - това е шанс един път в живота и нито младежът, нито старецът са избрали нещата да станат по тоя начин.
Разбира се, когато четем за Хулиан Осорио и Хуан Матус, всичко изглежда подредено и ясно като... на книга. Но като се махне конкретиката нещата се случват по един и същ начин за всеки, който е събрал поне малко сила, разликата е в способността за разбиране.
Нагуалът Хулиан предварително е възнамерявал да намери чирак. Той е знаел, че рано или късно ще му се предостави шанс и е чакал/дебнел този шанс и много добре е бил наясно каква е посоката на енергията, целта и предопределението на тази връзка. Силата на неговия безупречен стремеж го среща с човека, който му е нужен - дон Хуан.
По същия начин, дали една връзка в живота ни ще е романтична или не зависи пак от намерението с което влизаме в нея - т.е. това е нещо решено предварително и определено от силата и чистотата на стремежа ни, а не нещо, което да се решава впоследствие, като адвокатско споразумение.
|