Имах предвид, че със самата идея за "просветляване" много се спекулира и се влага не много адекватен смисъл в думата. В много хора се създава нагласа да преследват, да постигат просветлението. А пък както казва многоуважаемият Шибенду, "искането пречи на получаването".
Сещам се за една приказка. Слънцето и вятърът се обзаложили кой ще успее да съблече кожуха на един пътник. Пръв започнал вятърът. Духал, вилнял, въртял се, сменял коварно посоката, превърнал се в истинска буря. А човекът, колкото по-силно духал вятърът, толкова повече се загръщал в кожуха си. Накрая вятърът се изморил и отстъпил ред на Слънцето. То се усмихнало, дарило човека с топлината си (любов) и не след дълго той сам свалил кожуха от гърба си.
Егото, дето толкова го ненавиждат йогите, е като този кожух. И всеки напън да се освободим от него всъщност е като агресията на вятъра. И колкото повече гониш просветлението (не-егото), толкова повече то ще бяга от теб, защото самият напън и копнеж за просветление е дейност на самото егото, чрез която то, естествено, укрепва. "Просветление" си остава дума, идея.Редактирано от Amitaba на 26.09.08 18:36.
|