Много се чудя какво очакваш да чуеш на тази тема - хем да е ново и съдържателно, хем да не е много задълбочено.

Коренът на всички проблеми от този род е самоусещането като "аз" - страх ме, че нещо лошо ще ми се случи, мен ме обидиха, разгневиха и т.н.

Колкото повече свикваш да гледаш на себе си и на ситуацията си панорамно, толкова по-малко ще бъдеш подвластен на подобни чувства. Пак ще ги изпитваш разбира се, но много по-слабо, просто между другото.

Практика?

Известна ти е - осъзнавай колкото се може по-често, че смъртта ти е предстояща и неизбежна и може да те сполети напълно неочаквано във всеки един момент.

Снощи минахме с приятели през центъра на София. На ул. "Гурко", в близост до хотел "Рила" им показах некролозите на двете млади момичета, които загинаха най-абсурдно на това място, смазани от неочаквано рухналата голяма сграда.

За съжаление те едва ли са подозирали дори само секунда преди смъртта си, че това е последният им миг на тази земя. Едва ли бяха минали и курс по древното тибетско изкуство "пхова" за съзнателно умиране...

Сигурно дори не са мислили предварително по тези въпроси. Били са млади и са смятали, че до момента на смъртта им има още много време.

Напоследък тревогата, че нещо страшно и съдбоносно ще се случи с всички нас на 21 декември 2012 се усилва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите