Много добре е описано.
В ситуации на силен гняв дишам дълбоко и непрекъснато. Старая се да е бавно. Понякога, обаче гневът ескалира и тогава... последното нещо, което направих беше да предупредя, че сега ще троша, след което дадох израз на гнева си върху чинията. Ситуацията беше сложна, защото гневът ми беше предизвикан от... майка ми. Нито да й се сърдя, камо ли да й отмъщавам. И все пак трябваше да направя нещо. Та така - просто подбрах подходящата не особено ценна чиния, предупредих, че ще троша и я строших, крещейки. Стори ми се най-безобидния начин да насоча внезапно ескалиралата емоция (всички разговори преди това не бяха дали добър резултат). Но това беше прецедент. Случвало се е два пъти в живота ми да се ядосам така.

А в случаи, когато трошенето е нецелесъобразно - например в службата - отново залагам на дишането. Знам също, че погледът ми се променя - става "стъклен", също така млъквам. Колегите някак долавят, че нещата са зле и започват да се държат мило, а на мен ми минава сравнително бързо.

Приятелите - там е най-сложно за мен. Има случки от които още се ядосвам, като се сетя. Още не мога да простя. Не знам какво да правя там - отмъщението не ми носи удовлетворение, а да оставя нещата така - също...

Редактирано от L.L. на 21.06.08 17:05.