Това Му-у-у не е коана Му, а рева на Йогин почувствувал се Бивол.
Следващото изложение е за онези, които искрено търсят истината.


Нещата не са толкова сложни за тези , който искрено искат да ги разберат.
Нека да изясним някои неща предварително.
Първо какво е субект? - Психика, която гледа на света от своята гледна точка. Например участник в диспут гледа на партньора си така: Той е тъп и начинаещ. Аз все му обяснявам, но той все не разбира.
Родител гледа на детето си така: Моето дете е най-умното в класа. Учителите просто не могат да го оценят.
Не винаги обаче на субективността се гледа с лошо око. В изкуствата тя особено много се цени. В познавателен план обаче субективността пречи на познанието, защото замърсява познавателния образ.

Понятието обект може да се разглежда от две гледни точки:
а) първата е, че “предметът” съществува сам по себе си.
б) втората е, че “предметът” е наблюдаван и изучаван от страна на изучаваща психика (субект).

Във второто отношение субект и обект са дуалност в която противоположностите се пораждат една от друга и заедно възникват и умират

Какво представлява изучаващият субект?
-Съгласно Сангхя изучаващия субект е съвкупност от “Егото” и “Аза”. “Аза” е индивидуалният дух “Пуруша-Атман”, който е едносъщностен с “Пуруша – Брахман”, но не е свободен защото е ограничен от “Егото”.

Какви са последствията ако индивидът победи своето “Его”?
- “Аза” става свободен. В познавателен план “Егото” не замърсява повече познанието. Поради това субектът умира. Едновременно с това умира и обектът (не като съществуване, а като противоположност на субекта). В І.41 Патанджали казва, че субектът и обектът се сублимират един в друг, но с това той казва, не че биволът и Йогинът се сливат, а че познанието на “Аза” става неотделимо от предмета, който се опознава. “Аза” вече възприема предмета като такъв какъвто той е - в неговата безкрайност, в неговата безкрайна дълбочина. Това е онова истинско познание в което Йогинът излиза извън дуалностите на Битието, извън доброто и лошото, грозното и красивото, извън крайното и безкрайното. Това е мистично състояние, което много добре се обрисува от думите на английския поет William Blake (1757-1827):
“Ако изчистим възприятията си ще виждаме всички неща в света такива каквито те са – безкрайни” .