|
Тема |
Re: SAMYAMA [re: gandi1] |
|
Автор | huanji (Нерегистриран) | |
Публикувано | 18.03.08 01:07 |
|
|
Въпросът е уместен. По този път можем да стигнем до него, като развием техниката на "Духовната стрелба с лък", понеже говорех за реални примери.
В крайната фаза, когато обекта се придвижва навътре в кха и достига епифизата, от самосебе си се изтрелва и тогава следва лакшиям видхи или същинското видение. Това по същество е очакване на резултата, когато стрелата е изстреляна и вече нищо не може да се направи.
При него съзнанието стои в будност и очакване, но това е пак екагра, еднонасочено съзнание. До където и да се навлезе в обекта, ще е все тази плоскост на съзнанието, независимо, че то вече е разхлабено и няма задържането в смисъла който разбираме. Но все пак е задържане на съзнанието.
Проблемът идва от това, че на Запад го наричат - концентрация и последователите се пулят до просълзяване. А който е практикувал това знае, че целият този процес е много естествен и задържане не значи насилие, концентрация и скованост.
Точният термин е състояние на едномисловност. Но при навлизане самата мисъл изчезва, докато нагласата на съзнанието която се появява в него при мисълта остава. Това е един ключ, които отваря много врати, стига практикуващият да осъзнае същността на процеса.
|
| |
|
|
|