Съжалявам , но явно живеем в паралелни светове- ти разглеждаш нещата през призмата на методи, обучения и техники - аз го правя като наблюдавам, падам , ставам.........смея се, плача..........и т.н.
Така и не разбрах , кое е истински ценното за теб в един човек, който срещаш случайно, и без да го познаваш добре, той те привлича, разговаряш с него, като че ли сте се познавали винаги?Пак ли прекарваш всичко през практиките?Не мислиш ли , че изпускаш нещата, простичките, първичните, естествените?Поправи ме ако пак не съм те разбрала!

При жената има универсален орган на възприятието - утробата - който постоянно действа, но се заглушава от социалните предразсъдъци и от липсата на знание за тази нейна способност. Следователно на една жена не й е необходима система на обучение, а по-скоро осъзнаване на нейните способности, както и решимостта да отхвърли социалната маска.


За да избегна неразбирането на това, което казваш- кои нейни способности визираш?
Може ли да ми кажеш нещо повече за утробата, като универсален орган на възприятието?