Мила Амрита,

В случая не става въпрос за нещо лично и специфично.

Както и ти самата написа преди малко, всеки от нас представлява едно психосоматично единство.

Ние се отъждествяваме не просто с тялото си, а именно с това психосоматично единство, което смятаме за свое "аз”.

Не си даваме сметка, че нито тялото ни, нито психиката ни са нещо отделно от окръжаващия ни свят, нещо действително наше.

Буда би ти препоръчал да обърнеш внимание на следното:

Ако тялото ти наистина беше "твое", ти би трябвало да можеш да му заповядваш какво да бъде или какво да не бъде.

Но това не е така. Ти отиваш на преглед, за да узнаеш от лекарите какво се случва в тялото ти. Никой не развива рак нарочно.

Ако ти си шофьор, тялото прилича много на лека кола. Докато е в ред и има бензин, тя ти се подчинява, но когато се развали, започва да ти създава проблеми и трябва да я закараш на преглед и ремонт.

Но във всички случаи ти и колата сте различни неща.

По същия начин и твоят характер не е твой. Ти не можеш да го променяш по своя воля.

Ако отидеш на психоаналитик, той ще се постарае да ти обясни защо реагираш по един или друг начин и т.н.

Мислите ти също не са твои. Нима наистина смяташ, че някой доброволно иска да има налудни или тревожни мисли.

И така според Буда, нищо, абсолютно нищо, от тази представа, която имаш за себе си, не е действително твое.

Това е най-важното и трудно за разбиране учение на Буда, наречено "анатта" или "анатман”.

Спомни си за притчата ми за киносалона и филма.

Това, което си представяш, че си ти е само една представа и нищо повече.

В действителност и твоето тяло, и твоята психика са неотделима част от целия останал свят, без който те изобщо не биха могли да съществуват дори и за миг.

Радвай се на косата си, кефи се на външния си вид, но никога не забравяй, че те никога няма истински да ти принадлежат.

Защото както многократно повтаря Буда:

"Всичко, което възниква е съставно, обусловено и обречено на разпад."

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите