|
На мен ми беше ясно, че ме разбираш погрешно - та аз казвах нещо напълно очевидно, с което няма начин да не си съгласна.
В отговор на:
В един момент от времето излизаш извън времето и повече не се връщаш, въпреки че продължаваш да "живееш" във времето
Тук между нас също има привидно различие, което се дължи преди всичко на отбелязания от теб факт, че реалността е пълна с неща, които изглеждат парадоксални за ума.
Хайде сега, опитай се отново да разбереш какво се опитах да кажа преди малко. То наистина е много съществено и може да ти помогне да видиш този проблем от съвършено друг ъгъл:
Няма нищо по-безсмислено, нищо по абсурдно от това, да се стремиш във времето към неща отвъд времето.
Да действаш, да мислиш и да говориш е едно и също.
Да се самовглъбиш в медитация не означава да изпълняваш някаква специфична практика, чрез която да постигнеш някаква конкретна цел или мечтано състояние.
Достатъчно е просто да утихнеш вътрешно, да спреш, да замълчиш, но не насила, тъй като някой бил казал, че "така трябва", а единствено защото ти самият си разбрал, че няма нищо по-първично, нищо по-естествено, нищо по-неизмеримо, нищо по-блажено от тишината, от безмълвието, от необятния простор.
Тишината винаги е налице, дори когато ние я изпълваме с всевъзможни шумове.
На повърхностно ниво ние различаваме шума от тишината, говора от безмълвието. Но дълбоко в нас винаги цари тишина, винаги е безмълвно, винаги е безвремие. Това е нашата истинска природа и тя винаги, абсолютно винаги е налице, независимо дали ние на външен план се радваме или страдаме, постигаме целите си или не, разбираме правилно какво е Адвайта или не.
Тук няма нищо за разбиране, нищо за постигане, тук вечно цари изпълнен с първична жизненост блажен покой.
И това най-безценно съкровище неизменно се намира в абсолютна пълнота във всеки един от нас. Точно както всички ние външно съществуваме в необятния космически простор.
И външният, и вътрешният безграничен простор е ничий и никой никога не може да ни го отнеме.
Но заслепени от своите малки лични преходни цели и активности, ние просто не им обръщаме внимание. И после се чудим защо сме вечно неудовлетворени и все жадуваме да постигнем нещо повече - удоволствия, пари, власт, познания и дори "истинско" Просветление.
Това, за което пиша тук, е изключително просто. За мен дори очевидно.
Ако някой от вас обаче, все пак държи на авторитети, може да го откриете и в словата на Лаодзъ, на Кришнамурти, на Рамана, а също и на още много други хора с широко отворени навън и навътре очи.
Но нима е нужно някой друг да ви покаже това, което никой никога не е крил от вас, което винаги се намира пред вашия външен и вътрешен взор?
Нима наистина вярвате, че цялата тази необятна видима и невидима вселена, този бездънен космически океан е частна собственост на няколко големи риби, все едно как се наричат те - Буда, Лаодзъ, Исус, Мохамед, Руми, Рамана, Кришнамурти, Нисаргадатта или Шибенду?
Нима наистина не усещате, че и сега, когато четете тези редове, вашата малка лична лодка се намира на повърхността на един необятен безвременен океан, който е вашата вечна и непостижима истинска природа?
Достатъчно е само един единствен път, дори просто за миг да усетите това, за да забравите завинаги за всякакви лични и преходни "духовни" цели и постижения.
|
Re: Още веднъж за капката и Океана [re: lncg]
