Движението на очите със сигурност е свързано със състоянието на съзнанието (и спокойствието на ума). Но трябва да разбере човек нещо - нагласянето на очите - дали в дадена точка или по определен начин, или пък тяхното движение по определен начин - не води до медитация. Точно обратното - положението на очите е следствие от това дали се случва медитация или не (и по-общо, свързано е с психологическото състояние на човек).

Затова няма смисъл да се задават въпроси от типа каква е "ролята" на очите (или на задника, или на която и да е част от тялото) по време на медитация. Медитацията е естествено състояние на всеки човек и всички органи на тялото си застават от само себе си в естественото (спрямо ситуацията разбира се) положение и състояние. Медитацията се случва в паузите на ума и затова в това състояние няма как умът да определя в какво състояние да се намира даден орган, за да се "предизвика" медитация. Защото умът се намира в състояние на покой и в това състояние - по време на медитация - не прави нищо. Методи за медитация няма, защото всички методи идват от ума, а медитацията се случва в измерението на не-ума.

И все пак движението на очите е свързано с психологическото състояние на човек, но както писах по-горе - явява се следствие, а не причина. Ако очите на даден човек се движат прекалено бързо насам-натам, това е белег, че съзнанието е неспокойно. И обратно - покоят на съзнанието води от само себе си и до по-малко движения на очите. Но това е само признак, не причинител на медитацията. Медитацията не се прави, а се случва. Спонтанно и безусилно. Когато всички мисли/усилия/обсебвания спрат, дори за миг.

Така че дали са затворени или отворени очите, накъде е насочен погледът и как се движат очите - всичко това са само следствия (зависещи също и до голяма степен от конкретната ситуация), а не правила, които да се следват.