|
В отговор на:
Това четиристишие от Рубаят недвусмислено показва, че Омар Хайям е напреднал по пътя на йога – а не на виното!
Някои могат да заподозрат, че тези рубаи на Хайям са подбрани и преведени специално, за да бъдат изтълкувани по този начин от Йогананда.
Още повече, че те се различават от другите български преводи на Рубаите.
Така например един друг превод на 196 стих гласи:
Чак до Сатурн успях да долетя,
отворих с мъка не една врата
и разгадах аз всичките загадки
освен една — защо съм на света!
Да го сравним с превода, който ползва Йогананда:
От Земния Център до Седмата Порта
се издигнах аз, и върху Трона Сатурнов се спрях.
По Пътя си Възли много аз развързах;
но не и Възелът на Човешката Съдба и Смърт.
Ясно се вижда, че първият превод цели да постигне благозвучие и явно жертва точността. Например "Седмата Порта" е изчезнала безследно.
Понякога обаче дори и в тези чисто художествени преводи може ясно да се види, че Хайям наистина е мистик, а не алкохолик, както си въобрязяват някои, подведени от използваната от него (но далеч не само от него) символика.
Ето например какво гласи стих 200 на един чисто поетичен превод:
Джамшидовата чаша по света
с години търсех сам... Преди смъртта
един мъдрец ми каза, че напразно
съм се трудил — в душата ми е тя.
Преди време бях пуснал в клуб "Окултизъм" една тема под заглавие "Тайната на Адвайта".
В нея писах следното:
И единственото, по което мога да разбера, че имам работа не с някакво вярно и обосновано мнение (или с психологическа очевидност), а с голата и абсолютна Истина, която наричат Джнани (Знание) е, че тя е самоочевидна.
Тя не е нещо, което съзнанието трябва да открие вън от себе си в света на преживяванията или в света на обектите, а лежи в самата му основа, като негова вечна същност.
Това древно познание се дава като безценен дар на всяко новородено дете в България и в почти всички останали страни, свързани с индоевропейската езикова група, но за съжаление няма кой да му обърне внимание.
Така у нас едни хора напразно търсят Истината в натрапената насилствено преди векове на техните прадеди християнска религия, други я дирят в древната мъдрост на азиатските народи, а пък трети издирват под дърво и камък някой съвременен Знаещ, за да я получат от него.
Те дори не подозират, че през цялото това време на житейско лутане и романтични и най-често безплодни търсения, Вечното съкровище, по което копнеят се намира в тях и те още от деца разполагат с Ключа към него.
Замисляли ли сте се за тайната на думата съ-знание?
Самата дума ни разкрива същността на Адвайта:
Знанието (джнана) е основата, коренът, който лежи във всяко едно съ-знание (ви-джнана).
След като разбереш, че ти досега носиш в себе си навсякъде и винаги своето най-голямо богатство и че още от най-ранно детство си получил Ключа към него, какво повече ти е нужно?
Или както го е казал някога и Хайям:
Джамшидовата чаша по света
с години търсех сам... Преди смъртта
един мъдрец ми каза, че напразно
съм се трудил — в душата ми е тя.
Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали. Редактирано от Aлekc на 12.01.08 01:16.
|
Re: Рубаи на Омар Хайям [re: mian]
