Накрая и ти излезе с една комунистическа доктрина: религията е опиум за народа чрез който шепа експлоататори експлоатират народните маси.

На това отгоре си напъкал в този кюп демокрацията и самия комунизъм.

Всъщност нещата са доста по-сложни и противоречиви.

Всички свещенослужители в католическата църква, мъже и жени - извини ме за неизискания израз - дават обет за пожизнено безебие.

И дори някои от тях да го нарушават от време на време, това не сменя основната картина - всички те живеят и умират с малки изключения като стари ергени или бездетни стари моми.

Дори папите и кардиналите.

Така че експлоатираните са живеели доста по-нормално и пълноценно от експлоататорите си.

Що се касае до основателите на диалектическия и историческия материализъм Карл Маркс и Фридрих Енгелс, първоначално те също са били идеалисти. Дори Енгелс на млади години е писал религиозни стихове как иска да си полегне на гърдите на Исус.

По-късно фабрикантският син и основен спонсор на Маркс, Енгелс, става доста свободомислещ, включително и сексуално. Според него за любовта полът на любимото същество е без значение.

Маркс и Енгелс пишат, че са станали от идеалисти хегелианци материалисти само за една нощ. През тази съдбовна нощ те прочитат една дълбоко мистична по стил книга, озаглавена "Същност на християнството".

Нейният автор, материалистът Лудвиг Фойербах, показва че основната християнска символика не е измислена произволно, а е израз на най-дълбоките страни на човешката природа.

По-късно един руски емигрант в Париж, религиозен екзистенциалист, ще каже, че ако завише от него би обявил Лудвиг Фойербах за светец на християнската църква, въпреки че е материалист...

Може би поради това, създадената от евреина Карл Маркс месианска комунистическа идеология удивително много напомня по дух и структура на християнската...

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.