В случая не става въпрос за воля, а за мотивация! Ако Иван се чувства безсмъртен, какъвто той явно се чувства, то той има цялото време на света, независимо какво казват обективните факти. Той може да си позволява да отказва цигарите и да пропушва отново. И всичко ще е затова, защото и двете ситуации му доставят удоволствие и комфорт. В началото е готиния пич, който пуши, после е волевия пич, който отказва цигарите, после е нещастния пич, който има нужда от подкрепа, но и готиния пич, който пуши отново, после е волевия пич, който отказва цигарите, но и нещастния човек, който има нужда от още подкрепа и съжаление и т.н. и т.н.
Какво обаче ще стане, ако Иван знае че няма толкова време, колкото си мисли? Има много примери за хора, които знаейки, че ще умрат, най-накрая слагат живота си в ред. Смъртта е велика сила.
Въпросът е, дали човек трябва да е болен и да осъзнае, че умира, за да стане дисциплиниран?
Мисля, че човек може да отреже всичко от живота си само в един миг. Пречката е в Егото, което казва - запали още една цигарка/изяш още едно сладкишче/полегни си, пък упражненията могат да почакат..., ти заслужаваш това малко удоволствие.
___________
|