Някога бъдещият философ-екзистенциалист Киркегор е посетил две лекции на Хегел, след което заявил, че е разбрал завинаги какъв е основният дефект на хегеловата философия.

Този нашумял по това време немски философ излизал на катедрата като говорител на Абсолютния дух, на Върховния разум на вселената и обяснявал доста логично и убедително световноисторическия процес като акт на колективно самопознание на Абсолютния дух в човека.

За този вид философия личната съдба на даден човек не представлява никакъв интерес, освен като необходим момент от разгръщането на глобалния процес на саморазкритие и самопознание на Абсолютния дух.

Според Киркегор обаче основният проблем на всеки човек е личен: да бъде или да не бъде (не само физически естествено), а за хегеловият адвайтизъм този проблем не стои - за него е важен единствено Абсолютният дух, а не индивидуалният човешки дух.

Разбира се и самият Хегел, след като слизал от катедрата се превръщал в редови немски еснаф, който ежедневно иска от жена си писмен отчет за всеки изхарчен от нея за покупки пфенинг...

Ние не можем да умрем, защото просто никога не сме се раждали.