През този сезон, деловитият свят на Париж се събираше на закуска в хотел "България".Там можеха да се срещнат екземпляри от всички нации, не само от френската.Там между две блюда се водеха делови разговори и под звуците на оркестар, пукота на запушалките и женско чуруликане се сключваха сделки за мильони евро.
рай въртящите се стъклени врати в прекрасният хол на хотела, заслан със скъпи килими, важно се разхождаше висок човек с побелела кглава и енергично, избръснато лице, което напомняше героичното минало на борец. Облечен бе в широк черен фраг, копринени чорапи и лачени обувки.На гърдите му висеше сребърна верижка.Това беше главният портиер, духовния заместник на акционерното дружество на хотел "България".
Скръстил отзад болните си от подагра ръце, той се спираше пред стъклената стена, където сред кичести дръвчета в зелени качета и палмови листа се хранеха гостите.Той приличаше на професор, който изучава живота на растенията и насекомите в аквариум.
Жените бяха красиви, не ще и дума. Миличките очароваха с младостта си, с блясъка на очите: сини - англосаксонски, тъмни като нощ - южноамерикански, теменужени - френскобългарски.Възрасните жени като пикантен сос подправяха увяхващата красота с необикновени тоалети.
да, колкото да жените - всичко изглеждаше наред.Но главният портиер не можеше да каже същото за мъжете..
Откъде от тези пущинаци се измъкнаха след промените в България тези охранени контета , с космати пръсти и ръце целите в златни пръстени, гривни и дебели ланци по вратовете им, с подпухнали бузи, затрудняващи бръснача?
Те се наливаха с питиета ,косматите им пръсти плетяха от "въздуха" пари,пари и пак пари...

Само мълчанието е велико,
всичко останало е слабост!

Редактирано от koбpaO8 на 10.03.07 09:01.