Вярно, реакцията беше на Торчинов, за която той впоследствие ми се извини. Не съм и мислил да му се обиждам, макар че, признавам, малко се стреснах. Оказа се, обаче, че и аз бях нагазил лука поради непознаване на руския именен ритуал, който изискваше в дадената ситуация да се обърна към него поне с пълното му име, Евгений, а не със съкратеното и, както впоследствие осъзнах, доста фамилиарно Женя. То е все едно при първи разговор вие да се обърнете към мене не с Пламене, а с Пацо. Така че реакцията му беше напълно обяснима, още повече в контекста на idola fori. Освен това в душата си Торчинов вероятно беше повече даос, кабалист и тантрик, отколкото будист, така че му е тройно простено.
Що се отнася до Шибендо, ясно е, че никого не бих посъветвал да се отнася снизходително към неговите писания. Бих го посъветвал да не ги чете изобщо.
Не разбирам все пак защо продължавате да сравнявате. Стилистично и публицистично (за каква публика са предназначени) двата текста са несравними. И едва ли някой е разбрал уговорката за снизходително отношение към правописните грешки като съвет да се отнася снизходително към самия текст. Такива текстове са рядкост в България, така че ако някой напише един ден по-добър, ще му бъде вероятно позволено да се отнесе снизходително към предходниците си. Макар че ако трудът наистина е по-добър, той несъмнено ще съдържа признателност към всички, които са допринесли за разширяването на знанието в тази толкова деликатна област на самопознанието.
И да завърша с брудершафта. Който иска да пие с мен брудершафт, да си запише час при секретарката ми. След като изпием брудершафта (желателно малцов), може и да помислим за някоя съвместна практика.
* * *
доц. д.ф.н. Пламен Градинаров
управител, изд-во Евразия
|