|
За да не бъда голословен ето как е дадено на кратко едно изложение на цикъла на дванадесетте взаимозависимости. Мисля, че това е минималното което може да се каже по този въпрос така, че да може да се разбере смисъла, значението.
Веднъж, когато Буда бил в Раджагаха и отишъл да събира милостиня, към него се приближил един странствуващ аскет, садху, който поискал да зададе няколко въпроса. Буда обяснил, че това не е подходящо време и място, но аскетът настоявал. Тогава Учителят казал:
- Питай Кашапа каквото пожелаеш.
- Уважаеми Готама, само създава ли се страданието (Дукха)?
- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.
- Тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието е създадено от някой друг?
- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.
- Тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието е резултат от двете: създадено от някой друг и че се е само създало?
- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.
- Тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието нито е създадено от някой друг, нито само се е създало, а е резултат от случайно стечение на обстоятелствата (Адхича Самупана)?
- Не, Кашапа, истина ти казвам, не.
- Добре тогава, уважаеми Готама, може ли да се каже, че страданието не съществува?
- Истина ти казвам Кашапа, страданието не е несъществуващо. Страданието съществува.
- Тогава навярно уважаемият Готама, нито знае какво е страдание, нито може да вижда страданието?
- Не, Кашапа, аз не съм някой, който не знае какво е страдание и който не може да вижда страданието. Аз съм този, който знае какво е страдание и който може да вижда страданието.
- Уважаеми Готама, вие отговорихте с “Не, Кашапа” на всички мои въпроси. В същото време Вие потвърдихте, че страданието съществува, че знаете и виждате страданието. Бихте ли ме поучили, уважаеми Готама, какво е това страдание?
- Твърдението, Кашапа, че един и същ човек сам си създава и сам си изпитва страдание, е равносилно да се придържаме към “теорията за вечното” – Сасата-вада (това е теорията на Веданта). Ако се каже, че един човек е причина и създава страдание, а друг човек изпитва това страдание, е равносилно да се придържаме към анихилационната теория – Учхеда-вада. Татхагата-та (така Буда нарича себе си, думата е обяснена по-долу), Кашапа, избягва тези две крайности и учи на Дама (доктрината на Правдата) посредством Средния Път.”
И след това Буда продължил обяснението за Дукха като дал цикъла на дванадесетте взаимозависимости. Те се наричат още Обусловения Генезис (Патича-самупада), защото всички членове на тази верига са свързани по закона за причина и следствие:
(1 и 2) Авиджа – Пачая – Самкхара – благодарение на невежеството или от Авиджа (Авидя –санскр.) (невежество за това каква е истинската природа на обектите, тоест абсолютната реалност), възникват волеви (или кармични) формации (Самскара - санскр. – това е четвъртият агрегат).
(2 и 3) Самкхара – Пачая – Винанам – благодарение на (волевите формации) или от Самкхара (кармични формации) (Самскара - санскр. – тоест на четвъртият агрегат), възниква съзнание (Виджнана – санскр. – това е петият агрегат).
(3 и 4) Винана – Пачая – Нама Рупам – благодарение на съзнанието или от Винана (Винана – тоест дължащо се на петият агрегат), възниква Нама-Рупа (имената и формите) (тоест възниква материалният физически свят).
(4 и 5) Нама-Рупа –Пачая – Салаятанам – благодарение на имената и формите или от (Нама-Рупа) (тоест дължащо се на материалния физически свят) възниква Областта на Шестте (Салаятана) (петте физически органа за осезание и ума – манас). (Нама-Рупа и Салаятана заедно образуват първия агрегат)
(5 и 6) Салаятана – Пачая – Пхасо – благодарение на “областта на шестте” или от Салаятана, (петте физически органа за осезание и ума – манас), възниква контакт (Пхаса) (контакт на шестте органа за възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени обекти).
(6 и 7) Пхаса –Пачая – Ведана – благодарение на контакта или от Пхаса (контакта на шестте органа на възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени обекти) възниква усещане (Ведана) (приятно, неприятно или неутрално – тоест втория агрегат)
(7 и 8) Ведана – Пачая – Танха – благодарение на усещането или от Ведана (приятно, неприятно или неутрално – тоест втория агрегат), възниква желание (Танха, която принадлежи на четвъртия агрегат).
(8 и 9) Танха – Пачая – Упаданам – благодарение на желанието или от Танха, възниква пристрастяване (Упадана – това също спада към четвъртия агрегат).
(9 и 10) Упадана – Пачая – Бхаво – благодарение на пристрастяването или от Упадана възниква приспособяване (Бхава).
(10 и 11) Бхава – Пачая – Джати – благодарение на приспособяването или от Бхава възниква ново раждане (Джати).
(11 и 12) Джати – Пачая – Джара – Маранам ... - благодарение на новото раждане или от Джати възникват стареене (Джара), смърт (Марана), болка, скръб, отчаяние.
(Тези дванадесет зависимости ще бъдат обяснени сега подробно)
И Буда заключава: “Така възниква страданието (Дукха)”. Това е друго представяне на Втората Благородна Истина. После Буда продължава: “И така бхикшу, каква е благородната истина за пътя, водещ към спиране на страданието? Чрез пълно прекратяване на невежеството спира формирането на волевите формации; чрез спирането на волевите формации спира формирането на съзнание, чрез ... (и т.н.) ... спира цялата маса от страдания. Това бхикшу се нарича спиране на страданието.” От това е видно, че Обусловеният Генезис директно се отнася към четирите благородни истини.
От началния разговор с Кашапа е видно, че Буда се разграничава от двете крайни тенденции, даващи отговор за произхода на страданието. Според него е неправилно да се каже, че страданието е резултат само на действията на индивида (Саям-кара). И също така според него е еднакво неправилно да се твърди, че страданието е само резултат от външните условия (Пара-кара).
Буда често нарича себе си Татхагата. Думата може да се интерпретира по два основни начина. Татха – означава “по такъв начин”, Гата – означава “изминал”. Така цялата дума може да се интерпретира като “Определяща Някой, който вече е изминал пътя по начина, който се проповядва”. Другата интерпретация е, ако се вземе значението на Татха(та) като “таковост”. (Татхата е основно понятие в Будизма. С него се означава истинската същност на обектите. Тя е по принцип непознаваема за ума. Най-висшето разбиране, което човек може да постигне за това какво представляват нещата сами по себе си, това е разбирането за тяхната “празнота” Суня или с други думи илюзорността им.) Тогава значението на Татхагата може да се даде като - “Някой, който идва от “таковостта” или “Някой, който е постигнал “таковостта”.
Тук ще обясним накратко две понятия, които често се срещат в будистката лите¬ратура – Бодхисатва и Арахат. Арахат е някой, който полага всички усилия да постигне Нирвана, и след като е успял, напълно забравя за “всички останали заблудени души”, които пипнешком се лутат в тъмнината на своето невежество да намерят изход от страда¬нието. За него всичко е илюзорно, празно и безсмислено (Суня). Дори да се действа с убеждението че всичко е безсмисленно е също безсмислено. Дори да се действа и работи в света от такава духовна висота като съчувствие към тези, които страдат, за него не е нищо друго освен привързаност и невежество. Според Арахатството не е възмож¬но да се помогне на никой с нищо и единственият начин да се излезе от страданието, това е човек сам да помогне на себе си. Това не означава че арахатите биха отказалли да дават знание на другите хора. Те са като високопланинско езеро пълно с вода. Ако някой поради своето собствено желание взема во¬да от неговото езеро (тоест иска да вземе знание), той дава с готовност. Но човек трябва да прояви усилие, да се изкачи сам високо в планината да отиде при езерото за да пие вода от там. Но Арахат-а никога няма да покани другите да дойдат да пият от неговата вода. Бодхи¬сатва от друга страна е някой, който е изпълнен със състрадание към другите хора и не желае да влезе в Нирвана, докато не помогне на всички останали същества също да постигнат висшата мъдрост. Той е като пълноводна река която тече и отива при хората, за да им донесе животворната вода. Обикновените хора, които нямат в себе си развита висша мъдрост (Пана) вярват, че страданието им се дължи на външните обстоятелства или на техния “вътрешен” свят на мисли и чувства. За Арахатите и Бод¬хисатвите обаче страданието на хората се дължи на тяхното невежество, на тяхното незнание как да интерпретират тези обстоятелства или тези умствени състояния. Истин¬ското състрадание е състрада¬ни¬ето към невежеството на страдащите. За Бодхисатвите това състрадание е причина да продължават да работят в този свят и да разпространяват учението на Буда.
Цикълът на дванадесетте взаимозависимости може да се отнася както към отделна мисъл или желание, така и към живота на отделния индивид като цяло и дори към дадено общество. Интерпретацията, която ще дадем по-долу, се отнася само за индивида, но същата интерпретация може да се използва и за мисъл-желание, за обществена организация и т.н. Този цикъл е често изобразяван като рисунка в традицията на Махаяна, особено в Непал, Тибет и Китай. Тук ще дадем обяснение на една от най-известните диаграми наречена Колелото на Живота. Тя се среща в множество различни варианти и последователността на отделните елементи е различна, дори и самите елементи са представени по различен начин.
Според едно от многобройните предания Цар Бимбисара получил от един приятел ценен подарък. За да се отблагодари, той също решил да направи подарък. Неговият приятел обаче бил толкова богат, че не се нуждаел от никакви материални неща. Царят се обърнал към Буда за съвет какво да подари на приятеля си и Буда го посъветвал да му изпрати една картина, дал инструкции как да бъде нарисувана (Колелото на Живота) и съчинил малък стих, който да бъде написан отдолу:
“Направи усилие да го разрушиш.
Влез в Будхадарма (учението на Буда).
Елиминирай бога на смъртта,
Така, както слонът разрушава колиба от трева.”
Царят направил всичко така, както го посъветвал Буда. Когато неговият приятел получил рисунката и прочел надписа, веднага разбрал значението на диаграмата и след време постигнал висшата мъдрост.
В центъра на диаграмата са изобразени три животни: прасе, гълъб (в други случаи петел или паун) и змия. Има два начина за изобразяване на животните. Единият начин е в кръг като всяко едно от животните излиза от устата на другото. Вторият начин е гълъбът и змията да излизат от устата на прасето. Трите животни символизират трите умствени отрови: прасето е символ на невежеството и заблудата, гълъбът е символ на похотта, привързаността и пристрастието, а змията е символ на омразата и завистта. Така двата начина на изображение показват двете основни интерпретации. От една страна невежеството е основната причина и от него възникват похотта и омразата, и от друга страна невежеството е причина за похот, похотта е причина за омраза, а самата омраза се явява като начало на ново невежество.
Малкият кръг е обграден от един по-голям кръг, който е наполовина черен и наполовина бял. С него се показва, че след смъртта има два възможни пътя. Белият е пътят на праведните и води към прераждане в други човешки същества или богове. На него са изобразени три Бардо (това е съществото, в което се превръща в човек след смъртта, непосредствено преди следващото прераждане) - бардо на човек, бардо на полу-бог и бардо на бог. В черния кръг са изобразени три бардо на грешниците - бардо на животно, бардо на гладен дух и бардо на същество от ада. В белия кръг съществата са изобразени с главите на горе, което символизира тяхното развитие към съвършенство. В черния кръг са изобразени с главите на долу, което символизира падението им. В някой случай броят на Бардо е 12, по шест от всяка страна – което съответства по един бардо за всеки един от шестте светове, които ще изброим по-долу. В други случаи са дадени в различен брой бардо, по четири, по осем.
Следващият по-голям кръг е разделен на шест части, което символизира шестте сфери на съществуване и техните обитатели. Това в същност са шест умствени състояния които са характерни за обусловеното умствено съзнание. Например, когато се говори за рай или за пъкъл не трябва да се разбира някакво географско местоположение, някакво место във вселената. Това са само състояния на ума. Известна е следната история със зен учителят Нансен. Веднъж при него отишъл известен генерал и го попитал има ли ад и рай. Нансен от своя страна го попитал кой е той. Генералът отговорил с гордост че той е самурай войн. Нансен го подразнил и му отвърнал, че никога не е виждал толкова прост самурай, толкова неугледен, несръчен и неспособен войн. Генералът се ядосал и посегнал към меча си предупредително. Тогава Нансен казал с тон типичен за зен учителите:
- Сега се отварят вратите на Ада.
Генералът веднага разбрал грешката си и смирено помолил за извинение. Нансен отвърнал:
- Сега се отварят вратите на Рая.
С тази кратка история искаме да подчертаем, че е изключително важно, за да има правилно разбиране на диаграмата а и на будизма като цяло, шестте области да се схващат като шест различни състояния на обусловеното съзнание, които са характерни за всеки човек. Това не са географски местоположения! Обикновено във всяка област е изобразена по една фигура на Буда. Това показва, че учението на Буда е достъпно за всички, и във всички светове то може да се практикува.
1. Пъкъл с адски същества, където се мъчат най-големите грешници – това е в най-долната част на колелото; Адът в будистката традиция е изобразен като място пълно с болка, интензивни и непрестанни мъчения, предизвикани от демони и дяволи. Огън е обхванал абсолютно всичко, но също има и места на вковаващ студ. Описанието на адските мъчения съответствува на психическото състояние на ума когато в него се подхранва омраза, вместо състрадание и разбиране. Дяволите и демоните съответствуват на нашите неправилни желания, на нашата омраза към даден човек или даден обект или състояние. Те са причината за страданията които изпитваме, в дадено положение, или в дадена ситуация. Тогава когато човек е обхванат от гняв, ревност, завист, омраза, и други подобни отрицателни емоции, тогава се казва че такъв човек се намира във ада.
Адът не е място където човек пребивава вечно. Всяко нещо има своето начало и своят край. След като кармичните енергии се изразходват човек излиза от това умствено състояние. Но писанията предупреждават че понякога това може да трае през много прераждания, и изключително дълго време.
2. Сферата на гладните духове, в които грешниците също изпитват мъчения – обикновено това е от лявата долна страна; Телата на гладните духове са с цвета на пушек, и те изглеждат несъществени и илюзорни като мъгла. Техните ръце и крака са тънки и чупливи, нетрайни и неефективни. Продълговатите им глави са прикачени към тялото на тънки вратове, които като че ли не могат да ги носят. В същото време коремите им са подути и твърде големи, за да бъдат носени от тънките им крака. Малките им уста не им позволяват да се хранят достатъчно и те контрастират с големите почервенели и втренчени очи, в които се чете болка, отчаяние. Тези същества са обхванати от вечен глад и неутолима жажда. Те се клатушкат на слабите си крачка в едно постоянно търсене на храна и вода за да поддържат съществуването си. Но дори когато намерят това което търсят, те не могат да го консумират защото устите им са твърде малки, и те не могат да се наслаждават на това което са намерили. Те символизират хората които са обхванати от най-егоистичните желания, да живеят само за себе си. Те не зачитат другите хора и мислят само за своето собствено малко “аз”. Това е сферата на съзнанието, когато то е обхванато от крайна форма на егоизъм, дребно скъперничество, нежелание да се споделя с другите каквото и да е. Това е символично представяне на съзнанието на човек който изцяло зает със себе си, и не е готов да споделя със другите, нито пък дава във отплата каквото и де е на обществото. В него липсва каквато и да е признателност към каквото и да е.
3. Областта на животинския свят – обикновено се изобразява от дясната долна страна; В тази сфера се отделя внимание на телесните удоволствия. Всички усилия, всички старания са насочени към постигане на телесно благополучие. Хората се придържат към невежеството, живеят в стесненият хоризонт на животинската философия на материалните удоволствия, и не искат да видят, че целта не живота не се изразява само в задоволяване на физиологическите и биологически нужди на тялото. Хора със такъв вид съзнание са готови да споделя и да се отплащат на другите до тогава докато другите отделят внимание за техните животински нужди. Не е възможно да се помогне на тези хора ако се направи опит да им се даде знание. Те придават ценност само на своите животински нужди и желания, и въобще нямат ценност за учението на Буда.
4. Сферата на титаните, тези които слушат знанието, дадено от Буда, и секат дървото на невежеството – според една интерпретация.
Според друга интерпретация титаните са същества които не знаят нищо друго освен непрекъсната война. Те не са задоволени с това което вече притежават и искат все повече и повече. Дървото което е изобразено на картината има магическата способност да изпълнява всички желания. Така титаните се опитват да вземат това дърво за себе си. Те искат да притежават материални неща, не само от алчност, но също защото не обичат другите хора да притежават богатства. Действително някой хора са щастливи и доволни не от това което имат и притежават, а от това което липсва на другите (Както ние на български обичаме да се шегуваме – важно е не на мен да ми е добре, ами на комшията да му е по зле!) Хора които имат такава степен на съзнание обикновено са успели бизнесмени, които за разлика от по-горе споменатите три вида, започват да разбират ценността на учението на Буда. Все пак те се стремят да извлекът лична полза и облага от това учение. Такива хора не са скъперници и дори могат да бъдат големи филантропи. Това са хора за които е важно да имат власт, да бъдат на почит, да притежават слава.
5. Светът на хората, които се занимават със светски дейности - от лявата горна страна. Със такова съзнание, човек се ангажира във дейности свързани със поддържане на обществото и семейството, и отдава на това целият си живот, без да има дори представа че всичко е преходно и непостоянно, носещо болка и страдание в крайна сметка.
Според друга интерпретация, тук е най-благоприятното място за да се прероди човек. Само от тук може да се постигне нирвана и освобождение. Причината за това е че човешкият живот е изпълнен с двете противоположности, удоволствието и болката. Познавайки двете крайности, човек най-добре разбира необходимостта от постигане на Нирвана. Дори и боговете трябва да се преродят във този свят. На тази степен на съзнание, човек може да разбере напълно учението на Буда и да го следва неотклонно.
6. Светът на боговете – тези които са ангажирани директно в служба на Учителя - в горната част на диаграмата. В някой диаграми светът на боговете и на полубоговете са дадени в едно или са свързани, или нямат точно определена граница между тях. Според будистките вярвания има безброй много светове с безброй много обитатели, но всички те спадат към едно от шестте сфери на съществуване.
Според друга интерпретация, световете на боговете или раят се състои от няколко различни сфери, където попадат съществата след като са получили добра карма. Техният престой е ограничен там и когато заслугите им свършат те отново се връщат във сферата на хората. Това са хора които са извършили добродетелни дела, и тяхното съзнание е спокойно и уравновесено, поне за определен период от време. Те обаче не бива да се успокояват със това и трябва да полагат усилие да следват неотклонно пътя който е предписал Будът.
Около този кръг има друг външен кръг, в който се дават Дванадесетте Взаимозависимости или Обусловения Генезис.
Цялото колело е сграбчено в ноктите на Яма – бога на смъртта, на ужаса и страха. От страхът възниква гняв, а от гневът възниква омраза, от омразата възниква страдание. С това се напомня, че нищо не е вечно на този свят - нито добруването на боговете, нито страданието на съществата от ада. Бог Яма е известен и под името Мара – богът на желанието и изкушението. Така се загатва, че желанието и изкушението е това което води до страдание.
Всичко се върти в безкраен цикъл. Единствено Буда е изобразен отвъд колелото и далеч от него. Той стои на облак, тоест високо над житейските проблеми, и показва пътя към светлината и знанието, тоест към освобождението от страданията на безкрайно повтарящия се цикъл. Понякога е изобразена и Тара – будистката майка покровителка, която ще помогне на всеки който се доближи със искреност към учението на Буда.
Ето как са изобразени и обяснени Дванадесетте Взаимозависимости:
1. Първата е Авидя – невежеството. Невежеството се отнася преди всичко към учението на Буда, за четирите благородни истини, тоест невъзможност да се види страданието и неговия произход. Невежеството или незнанието е изобразено на диаграмата като стара сляпа стара жена. (или стар мъж.). Очите му са втренчени безцелно, на човека му се струва че всичко което е около него му е познато, струва му се че вече е бил тук, той се движи пипнешката и се опитва на налучка правилният път но напразно. Това което той си представя, това което е в неговото въображение е съвсем различно от това което е в действителност. Той никога не е стъпвал тук на това място, и никога повече няма да стъпи. Отново и отново той се спъва и пада, и става отново и продължава да се движи напред, без да знае от къде идва и на къде отива. Онова което е във неговото въображение е съвсем различно от това което става в действителност.
Авидя –невежеството, не е просто незнание. Всеки е незнаещ за нещо в някоя област. Няма такъв човек, който да знае всичко. Проблемът не е в ограничеността на знанията на даден човек, а в неговата “вяра, че знае”, когато всъщност неговото “знание” е погрешно. Недопускането на мисълта, че е възможно да грешим или, че има много неща, които не знаем, ни прави “невежи или незнаещи”. Това е Авидя. Същото определение на Авидя, но в по-задъл¬бочена психологическа форма - Авидя е зараждането на мисъл или мисловен поток, с които се идентифицираме без да “знаем” за това. Това става например, когато се медитира и изведнъж медитиращият забелязва, че умът му се е отклонил в нежелана посока - той мисли за нещо, което няма отношение към предмета на медитация. Това отклонение на ума е възникнало неочаквано като единична мисъл, незабелязана в началото, но впослед¬ствие медитиращият реагира на тази мисъл и създава поток или верига от мисли, след¬ващи една след друга в посока на някаква друга идея (Пратяя).
Геше Келсанг Гятсо обяснява, че това невежество или незнание, тази липса на будност в самото начало на която и да е мисловна верига е причина за възникването на погрешната идея за “Аз”. Липсата на будност предизвиква идентификация с обекта на наблюдение, както и всички последствия или реакции впоследствие. Премахването на невежеството е ключът за отстраняване на всяка себичност и за разбиране на Шунята или празнотата на Аз-а от всякакво реално съдържание. Една медитация, която той препоръчва, е медитиращият да се опита да си представи някаква страшна ситуация, например, че подът, върху който седи, пропада или че става пожар. Ако медитиращият направи неколкократно усилие, може да постигне идентификация с тези въображаеми ситуации, и от това да възникне страх. Точно в момента на възникване на страха има шанса да анализира този страх и да види илюзорността на своя “аз”. Това може да се получи и при наблюдаване на филм или четене на книга, когато в нас възникват емоции към фиктивни ситуации. Основното правило е че всяка мисъл която е възникнала в ума, без да е наблюдавана, без да имаме будност по отношение на нея е идентификация и в крайна сметка невежество. Само когато знаем за дадена мисъл или за дадено умствено състояние, само тогава ние сме свободни от невежеството – Авидя. Точно тук идва най-фината и съществена част на обяснението: трябва да се знае кой е Познавачът, кой е Наблюдателят на тази мисъл. Правилното наблюдение е когато сме се отъждествили със учението на Буда, когато сме го разбрали и усвоили добре, и когато наблюдаваме от тази гледна точка. Тогава е възможно да наблюдаваме с пълно безпристрастие своите мисли, без да осъждаме, окачествяваме, правим планове, анализираме и т.н. само тогава сме с онази чиста будност която е необходима за правилно наблюдение, за правилно осъзнаване. Това е обяснено по-нататък в текста, в главата за Правилното Внимание – Сама Сати.
Тук ще се отклоним, за да дадем описание на едно от най-основните понятия в Будизма – Суня. Разкриването на природата на един предмет е разкриване същността на предмета, какво представлява той сам по себе си. Според Будизма истинската природа на всяко едно нещо е Шунята – празнотата (Суня – на пали, Шуня – санскрит). Идеята за Шунята е една от най-трудните категории за разбиране в Будизма и Зен. Шунята, това е не-утвърждаването отсъствието на негативен феномен, който отрича вътрешно при¬също съществуване на обект взет сам по себе си, а също и не-утвърждаването наличието на какъвто и да е позитивен феномен, който да потвърждава вътрешно присъщо съществуване на обекта. Ако запишем това като математическа формула, ще бъде по-лесно за разбиране. Нека означим даден обект с буквата Х. Нека приемем, че твърдението А е негативно, тоест отрича наличието на каквото и да е, т.е. на всякакво качество на предмета Х. Нека приемем, че твърдението Б е позитивно, тоест потвърждава съществуването на някакво качество на предмета Х. Тогава Шунята е нито да се приемат, нито да се отричат твърденията А и Б по отношение на този предмет.
Казано приблизително с други думи: Идеята, която имаме за даден обект, каквато и да е тя, няма самостоятелно съществуване в обекта. Само интелектуалното разбиране на това не е достатъчно, за да се схване идеята за Шунята, но е важно да се живее и действа с това разбиране и то да стане наше вътрешно убеждение.
За да се разбере “празнотата” на даден обект, се препоръчват ЧЕТИРИ СТЪПКИ ИЛИ ЕТАПА НА МЕДИТАЦИЯ И АНАЛИЗ:
І. Установяване на обекта, на който ще се търси “отричане съществуването”. На този етап се установява какво точно представлява обектът, който ще анализираме. Установяват се феноменалните общи и родови признаци на обекта - какви качества притежава той и какви качества не притежава.
Например ако вземем като обект един механичен часовник, ние трябва да имаме точна представа за това какво е това “часовник”, преди да започнем да анализираме неговата илюзорност, (относителност, празнота, липса на самостойно съществуване – това са все думи, с които може да се преведе думата суня). Това е механизъм, който показва времето и може да се носи на ръката или да бъде поставен на стена, и т.н. Но в същото време това не е механизъм, който може да бъде използван като кафемелачка например. Едва когато знаем какво точно ще отричаме можем да започнем да анализираме неговата илюзорност, относителност, празнота.
ІІ. Установяване на проникване. На този етап се търси къде съществуват тези фено¬менални качества на обекта. Дали те се намират вътре в него или се намират извън него. Установява се кои от съществените качества на обекта принадлежат на самия обект и кои от качествата на обекта принадлежат на нещо друго, което е извън обекта.
Едно от качествата на часовника е да се въртят стрелките на циферблата. Това кବчество се отнася към вътрешните части на часовника. Друго качество на часов¬ника е да показва времето. Това качество се отнася към обекти и явления, ко¬ито стоят извън физическото тяло на часовника.
ІІІ. Установяване на липсата на единност. На този етап се установява липса на единност на характерните присъщи качества на обекта, взет като цяло сам по себе си, с качествата на неговите съставни части, или с обектите, които са извън него. Въртенето на стрелките на часовника не принадлежи на самите стрелки нито пък принадлежи на пружината му или на зъбчатите колела. Нито пък времето, което е извън часовника, е зависимо от самия часовник. Дори ако часовникът спре напълно, то времето ще продължи да тече.
ІV. Установяване на липсата на разлика. На този етап се установява, че качествата на обекта нямат самостоятелно съществуване отделно от това на неговите съставни части или външните обекти, които са свързани с него.
Въртенето на стрелките на часовника е непосредствено зависимо от останалите съставни части на часовника. И второ, часовникът, ако е верен, показва фактически реалното време. Така че, ако знам, че влакът ще ме откара на желаната гара след два часа, то часовникът ще покаже това.
Така всеки обект, взет като цяло, се състои от множество части, всяка една от които може да се вземе като отделно цяло. Самият обект обаче не е просто сбор от своите съставни части, а нещо повече от това. Тоест, неговата същност не може да се опише от неговите съставни части. Примерът с часовника. Той се състои от множество различни колелца, пружинки, циферблат, стрелки и т.н. Всяка една от тези части е недостатъчна да даде представа какво е това часовник само по себе си. Но дори и да се вземат като сборно цяло всички тези части, заедно с тяхното взаимодействие, ние не можем да имаме представа за това какво е часовник. Ние трябва да знаем и как този предмет се отнася към другите предмети. Как часовникът се отнася към другите предмети, за какво служи, как можем да го използваме. Тоест, за да знаем нещо за обекта трябва да знаем как този обект взаимодействува с другите обекти.
Но когато се вземе предвид взаимодействието на обекта с други обекти, това прави обекта част от едно друго по-голямо цяло и не разкрива неговата същина. Ние искаме да разберем какво представлява обектът сам по себе си. Правейки анализ по подобен начин, достигаме до извода, че същността на предметите, взети сами по себе си, е една илюзорност. Така в заключение трябва да се каже, че природата на обекта сам по себе си е една празнота от всякакво съдържание и няма самостоятелно съществуване, освен като илюзия, (като викалпа – умствена конструкция) в нашия ум. Всеки предмет може да съществува само като нещо, което е в някакво отношение с другите предмети и явления; може да има смисъл за нас само като го разглеждаме в отношение с нещо друго. Всеки предмет също така може да същес¬¬¬твува само като нещо сборно, нещо съставно. Ако се разглежда предметът като едно единствено цяло, изолирано от всичко останало, този предмет е безсмислен за нашия разум и е празен от съдържание и цел. Фактически нашият разум не може да го възприеме изобщо и той се явява като една празнота.
Всичко това съвпада до най-голяма степен с идеята на Веданта, че светът от имена и форми такъв, какъвто го познаваме, е една илюзорност, едно творение на ума, проекция на въображаем свят върху абсолютната реалност Брахман.
“Своята Природа (Свабхава)” на езика на Веданта е неопределимото и непознатото - Брахман. Както Брахман във Веданта е отвъд всяко определение, така и истинската природа на нещата е отвън всяко определение. Дори думата “природа” е вече определение. И за да се избегне употребата на определения, се използва отрицанието на думата, тоест “не природа”.
Нека подчертаем отново важността от разбирането на Шунята по отношение на Аз-а. Анализирането на Шунята по отношение на Аз-а заема централно място в Зен. Будизмът отрича напълно съществуването на какъвто и да е Аз или Атман. Това кара много коментатори коренно да разграничават Будизма от Веданта. Всъщност Веданта поставя равенство между Атман и недвойнствената реалност - Брахман. Идеята за недвойнствена реалност не е чужда на Будизма. Така, ако се анализират внимателно, привидните различия между тези две учения почти се заличават.
Разбирането на концепцията за Шунята е вратата, която води към Нирвана. Това разбиране няма характера на анализ, синтез, заключение и всякакви логически операции, които са специфични за дуализма. Професор Сузуки се изказва дори още по-драматично: “Невежество” е другото име на логическия дуализъм! Снегът е бял, гарванът е черен. Тези определения принадлежат към света на установения конвенционализъм. Само невежите говорят с автоматизма на станалите вече в продължение на години употреба подсъзнателни договорености. Ако искаме да се доберем до абсолютната истина за нещата, такива каквито са, трябва да ги видим от гледната точка, когато конвенционалният свят още не е бил създаден. От гледната точка, когато обусловеното съзнание за този или онзи обект още не е било създадено, и когато умът е бил свободен от всякакви предварително създадени идеи, мнения, предразсъдъци.
Когато умът на практиканта е в най-висшата фаза на медитация, той е отвъд всякакви желания, тоест отвъд всяка идея за постигане на каквото и да е. Няма цел за постигане, няма намерение, няма стремеж, няма планове за бъдещето. Поради това няма и сравнение, няма окачествяване, няма преценки, няма анализиране на миналото, няма радост при успех или себепорицание при неуспех. Добро и зло, морално и неморално, красиво и грозно, морал, етика и естетика губят своето значение, своя смисъл и престават да съществуват. Това е момент, в който времето като психически феномен изчезва заедно с целия логически дуализъм. Вече не възникват въпроси като: защо, как, къде и т.н., поради тяхната ненужност за един медитативен ум, така че няма и нужда от отговори. (Причината и следствието принадлежат единствено на конвенцио¬налния свят.) Такъв ум е свободен от всякакви договорености или конвенции наложени в обществото. Той не определя бялото като бяло и черното като черно, столът като стол, и масата като маса. Без тези автоматични определения се губи значението на предмета, който се наблюдава, онова значение, което е определено и прието от обществото. А когато се съзерцава светът с такъв ум, се разбира празнотата или Шунята на нещата.
Нека се върнем отново към темата на тази глава.
Както беше отбелязано в началото, не всяко незнание е невежество, така че не всяко незнание се включва в цикъла на Обусловения Генезис. Незнанието, което принадлежи на висши човешки същества, бодхисатви, и т.н. не води до привързване, карма и т.н., защото няма идентификация в началото на възникването. Хората, които имат развита мъдрост, помнят за относителността на знанието си.
Не всяко незнание принадлежи на цикъла на дванадесетте взаимозависимости. Всички притежават известно незнание, дори и Буда. Незнанието на този, който е развил мъдрост (Пана), тоест на Будите, на Арахатите и т.н. не води до нови обусловености. Това е така, защото те не се идентифицират със своето незнание или със своето знание. Трябва да се отбележи, че съществуват два вида мъдрост - висша и низша. Едната е резултат от четене и слушане на учението и прилагане на наученото. Тази мъдрост се сравнява с отразено в огледало слънце. Докато висшата мъдрост е резултат на Нирвана и тя се сравнява със самото слънце.
2. Волеви (или кармични) формации (Самскара - санскр. – това е четвъртият агрегат) – това са волеви съзнателни действия със тяло говор и ум. Тези действия възникват поради това че не е имало будност във началото на възникването на мисловен поток в ума. Тъй като не е имало съзнателна будност в началото на мисълта, човек действа автоматично, по силата на навика, само с цел да задоволи своите телесни, емоционални или интелектуални нужди и потребности. Но дори когато човек действа със будност по отношение на своите нужди, той пак действа по силата на навика. Каква е тогава разликата? Разликата е в това че човек чиито действия са извършени със себе-наблюдение ЗНАЕ за това което върши. Разликата е огромна. Това знание е което прави границата между това да бъдеш нормален и да действаш като ненормален. С тези действия, които са извършени без ЗНАНИЕ, се създава кармата. Тук само ще отбележим на кратко че самосъзнанието се разделя на два вида. Едното самосъзнание е необусловено, другото е съпроводено със условия, всичко това ще бъде обяснено подробно по-долу в четвъртата благородна истина.
Втората обусловеност е изобразена като грънчар, който прави грънци - някои са добри, а някои лоши. Всичко зависи от грънчаря, ако той е внимателен, и спокоен, грънците ще са добри, ако е ядосан, качеството се влошава. Четвъртият агрегат е този, който произвежда нашите бъдещи карми, някои са добри, а някои лоши. Коренът на волевите формации (волевите действия) е в невежеството. Някои от действията пораждат добра карма, която е благоприятна за развитието на духовност и мъдрост. Някой от действията предизвикват лоша карма, от която произтичат, произлизат страдания. Всяка активност, която е извършена от обусловеното съзнание, която е извършена сляпо, без наличието на безусловна будност, която не е придружена от Правилно Внимание – Сама Сати, води до образуване на нови карми, нови привързаности, нови желания.
Отново, както и при първата взаимозависимост, не всички действия са част от цикъла на дванадесетте обусловености. Тези действия, които се извършват с Мъдрост (Пана), не водят до бъдещи карми. Причината е същата - няма идентификация с действието. Деятелят се самонаблюдава и вижда във всяко действие неговата Празнота (Суня), неговата относителност, вижда как ние живеем с илюзията, че нещата могат да имат самостойно съществуване.
3. Съзнание (Виджнана – санскр. – това е петият агрегат) – Човек познава сетивните обекти посредствум петте вида съзнание – визуално, слухово, мирисно, вкусово, допирно и съзнание за мисъл. Третата обусловеност е изобразена като луда маймунка, която тича неуморно нагоре-надолу по дървото, скача от клон на клон, намира се в постоянно безразборно движение и не се намира под какъвто и да е контрол . По същия начин нашето внимание се фиксира върху един обект за кратко, а след това върху друг обект и т.н. Мисълта бяга непрекъснато и безспирно, ние сме съзнателни ту за едно, ту за друго нещо.
В момента, в който се извърши едно волево действие, то оставя след себе си потен¬циалност в съзнанието за бъдещите карми. Функцията на съзнанието е да носи и съхранява тези потенциалности, докато те узреят, тоест докато дойде времето за проя¬вата на бъдещите карми.
Всеки път когато нашите сетива влезнат в допир с материалният свят, или когато шестото сетиво умът, влиза в контакт с умствени обекти, в резултат на това се формира някакво възприятие, ние ставаме “съзнателни” по отношение на този предмет. Нашето съзнание бяга като луда маймуна от един предмет на друг, от една идея на друга, от едно чувство на друго, до безкрайност. Тази съзнателност е един вид отделно “съзнание” което може да съществува самостоятелно. Безбройните възприятия формират безброй отделни “съзнания”. Свързващото звено на множеството отделни обусловени подсъзнания е погрешната идея за дуалност, възникнала от неразбирането на идеята за “празнотата” – Суня на наблюдаваните обекти. Ние определяме и разграничаваме света на „аз” и „не аз”. Разграничаваме обектите на наблюдение от всичко останало което ги заобикаля. Ние казваме че „масата” е различна от всичко останало, което е „не маса”, „столът” е различен от всичко останало което е „не стол” и т.н. Това е така защото ние не разбираме че никой предмет не може да има самостоятелно съществуване. Предметът като самостоятелност изчезва. Затова не е правилно да го разглеждаме като нещо отделно, като нещо друго. От погрешната идея за дуалност, възниква погрешната идея за съществуването на някакво “АЗ”, което събира в едно цяло всички тези подсъзнания.
Отново не всяко съзнание принадлежи на цикъла на обусловения генезис. Съзнани¬ето на обикновения човек приема безусловно потенциалностите от волевите действия. Съзнанието на Будите не бива засягано от волевите действия и не приема тези потенциалности. Геше Гятсо Келсанг сравнява съзнанието с бяла хартия, върху която като с печат се отпечатват кармичните действия. При човек, който е развил мъдрост (Пана), волевите действия не оставят отпечатък върху хартията, тоест върху съзнанието.
4. Имената и формите (Нама-Рупа) (тоест материалния физически свят) – физическото тяло и трите умствени агрегата без агрегата на съзнание. Съзнанието е това което дава имена и форма на „разпознатите” или на „различените” обекти. Четвъртата обусловеност е изобразена като човек, който се намира в лодка с гребла. Това символизира, че така както се нуждаем от лодка за да прекосим реката, по същия начин се нуждаем от петте агрегата, с които да прекосим илюзорния свят, океана на Самсара, океана на прераждането. Петият агрегат се изразява най-много в материалното физическо тяло и в ума. Те са лодката с която човек може да прекоси океана на Самсара. В други случаи в лодката са изобразени трима човека. Двамата по-малки символизират тялото и ума, а третият който гребе и управлява лодката символизира тяхното единство, това е психофизическият организъм. Само като единство на ума и на тялото човек е във състояние да управлява да се движи правилно във света на Самсара.
Човешките същества се сдобиват с петте агрегата в момента на зачеването. Безтелесните същества обаче не притежават “форма”, тоест първия агрегат. Това е светът на боговете и демоните, тоест светът на идеите, емоциите и т.н.
Този етап съответства на момента на зачеването.
5. Областта на Шестте (Салаятана) (петте физически органи на осезание и умът – манас) – Петата обусловеност е изобразена като празна къща с шест прозореца, готова да приеме нейния обитател. Имената и формите на обектите на възприятие могат да бъдат „възприети” посредством петте сетива и посредством ума може да се видят „умствените” обекти.
Тази обусловеност съответства на ембрионалното развитие на зародиша от момента на зачеването до момента на раждането, тоест до момента на пълната проява и из¬ява. Тъй като съзнанието все още не е пробудено напълно, този етап се изобразява като къща, в която обитателят все още не се е нанесъл.
6. Контакт (Пхаса) (контактът на шестте органа на възприятие със съответните им обекти на възприятие – физически и умствени) – Когато сетивата са създадени, те търсят техните съответни обекти, и когато ги намерят изпадат в сладостна прегръдка със тях. Шестата обусловеност е изобразена като мъж и жена в страстна прегръдка. Това символизира, че органите на възприятие влизат в контакт с обектите на възприятие по същия начин, те се търсят едни други и когато се срещнат изпадат в сладостно отдаване един на друг.
7. Усещане (Ведана) (приятно, неприятно или неутрално – тоест вторият агрегат) – в следствие на контакта на сетивата със техните обекти възниква усещане. Седмата обусловеност е изобразена като човек, който е прострелян в окото със стрела. Ние усещаме болка, но не можем да видим от какво е причинена. Кой е изпратил стрелата, от къде е дошла, това не може да се види от човека. По същия начин с вторият агрегат само се констатира усещането, но то не може да бъде анализирано.
В процеса на развитие на личността това е онзи умствен фактор, който след като бъде развит, личността може да определя дали контактът между органите за осезание и обектите на осезание е приятен, неприятен или неутрален.
8. Желание (Танха) – в следствие на усещането се създава желание да се повтори или да се избегне повтарянето на това усещане. Ако усещането е било приятно, желанието е да се повтори това усещане, ако е било неприятно, желанието е да се избягва за в бъдеще подобно усещане. Осмата обусловеност е изобразена като човек, който пие алкохолно питие. Често се изобразява като жена която предлага питие на мъж. Пиенето и секса са най-добрият пример за ненаситно и страстно желание, най-лесно се разбират .
След като личността е изпитала приятен контакт с обект, в ума се развива желание за неговото повтаряне (рага клеша). И обратното - ако контактът е бил неприятен, се развива желание за неговото избягване (двеша клеша). Така както пияницата жадува за глътка алкохол, по същият начин сетивните органи “жадуват” за обекта на желание. Това е един от най-важните моменти в духовната практика на будизма. Когато желанието се прояви, ние имаме възможност да го разпознаем, и да определим накъде води това желание. Ако то не води към пътя предначертан от Буда, ние можем да останем безучастни наблюдатели към това желание, без да го задоволяваме нито пък да го подтискаме. Затова е нужно дълга предварителна практика в медитацията за да се научим как да оставаме безпристрастни и безучастни към нашите желания. Тук е едно от местата където може да се счупи веригата на дванадесетте взаимозависимости.
Връзката между седмият и осмият член, между усещането и навика, е там където трябва да се насочат усилията на практикуващият будист. Това е най-слабото звено на тази верига, която може да се прекъсне най лесно в това място. След като се създаде правилна будност по отношение на усещанията може да се предотврати създаването на желание. Изграждането на правилна будност, по отношение на усещанията е ключов момент не само в Будизма но и в останалите учения.
9. Пристрастяване (Упадана) – вследствие на неколкократното повтаряне на желанието се получава пристрастяване. Това е навик, който далеч надхвърля изпитването на удоволствие. Човек който се е пристрастил, вече не изпитва удоволствие, когато влиза в контакт с обекта на желание. Такъв човек търси обектите на желание автоматично, по силата на навика, изпълнява всичко като някакъв ритуал, механично, една вътрешна лична традиция. Деветата обусловеност е изобразена като маймуна, която е сграбчила плод. Маймунката не изглежда нито да е щастлива, от това че е сграбчила плода, нито пък изпитва някакво удоволствие. Просто стиска с някаква животинска упоритост плода, с чувството за “мое”. Пристрастяването е засилено желание. То е свързващото звено между “Аз искам” и “Аз трябва да притежавам”. След като е изпитан неколкократно контакт с приятен обект, се създава силно желание, създава се навик, който се проявява също и на подсъз¬нателно ниво. В други случаи е изобразена жена която бере плодове от дърво. Така както жената откъсва един плод слага го във кошницата и след това посяга за друг плод и т.н. по същият начин когато има пристрастяване към даден обект, сетивата правят опит отново и отново да изпитват контакт.
10. Приспособяване (Бхава) – в следствие на пристрастяването настъпва създаване на Васани (или Самскари) идване в съществуване, възникване на нови подсъзнателни тенденции. Тези тенденции коренно променят цялата наша умственна дейност, променят нашето съзнание, нашата личност. Ние започваме да съществуваме така да се каже във друг, различен свят, защото имаме вече различно съзнание. Например човек който се пристрастил към алкохола става пияница и като такъв цялата негова личност се променя напълно.
Десетата обусловеност е изобразена като бременна жена точно в момента преди да роди. По-често тя е изобразена като любовна двойка в момент на секс. Така както при сексуалният акт когато се прави за забавление, има пълно отдаване на удоволствието, пълна забрава, и безотговорност за последствията, по същият начин от Бхава – приспособяването към дадено удоволствие има пълна забрава, невъзможност да се контролира, без да се мисли за последствията. Тук силата на навика е в неговото пълно действие. Приспособяването е началото или зародишът на реализирането на нашите желания. Тук на тази степен на приспособяване, контактът на органите на осезание със техните обекти със сигурност е началото, зачатъкът на нови васани, на нови желания.
Това е умствено действие или желание, което има силата да предизвика непосредствено раждане или реализиране. Някои от карма формациите могат да дадат плод (карма випака) в бъдеще, други дори могат да бъдат неутрализирани без да се налага да дават плод. Но тези карма-формации трябва да дадат плод непосредствено и те не могат да бъдат избегнати. (Това съответства на Прарабда васаните във веданта-философията.)
11. Ново раждане (Джати) – Единадесетата обусловеност е изобразена като новородено. Понякога се изобразява като жена която е във момент на раждане. Рано или късно след като има приспособявана на сетивата към изпитване на някаква опитност, настъпва раждане на ново. Това което казваме на български: „Каквото си посял това ще жънеш”. Дори тук в случая трябва да се каже малко по силно: „Каквото си посял, щеш не щеш ще си го жънеш!” Пълното задоволяване на дадено желание, води до образуването на нови желания, на нови Васани. Тези нови Васани, изискват раждането на ново обусловено съзнание което да извърши тяхното реализиране. Това са първите моменти на прераждането в Самсара, когато напълно развитото съзнание се събужда и “влиза в къщата” на петте агрегата.
12. Стареене (Джара), смърт (Марана), ридания, болка, скръб, отчаяние – Дванадесетата обусловеност е изобразена като човек, който носи труп. Всяко нещо което се е родило трябва да остарее, и в процеса на своето съществуване минава през страдания.
Стареенето започва в момента на раждане и обхваща целия живот на човека, докато съзнанието не прекъсне връзката с тялото и не настъпи смъртта.
Така този безкрайно повтарящ се цикъл е истинската причина за страданието и най-явната съставка в този цикъл е Танха – силното страстно желание. Според Буда този цикъл няма нито начало, нито край. Така подобно на Веданта, Буда отрича съществуване¬то на първопричина за възникването на този свят.
Когато се анализира цикъла на Обусловения Генезис или когато се медитира върху него, трябва да се има предвид следното правило, дадено от Буда:
Когато Това е и Онова е. (Имасмин сати, идам хоти.)
Това е в процес на изява, Онова е в процес на изява. (Имасуп-пада идам упаджати.)
Когато Това не е и Онова не е. (Имасмин асати идам на хоти.)
Това се прекратява и Онова се прекратява. (Имаса ниродха идам нируджхати.)
За да се разбере по-лесно ще представим горното като математическа формула в следния вид:
Когато има А, има и Б
Когато А е в процес на изява, Б е в процес на изява.
Когато няма А, няма Б
Когато А изчезва, Б изчезва.
Колелото на живота не трябва да се взема непременно в тази последователност, в която е дадена в разговора на Буда с Кашапа. Други зависимости между секторите от Колелото на Живота, които трябва да се имат предвид, са:
- На Шестте Взаимозависимости – Невежество (1), Кармични формации (2), Съ第¬нание (3), Желание (8), Пристрастяване (9) и Приспособяване (10) – на тях трябва да се гледа като на Причини.
- На останалите Шест Взаимозависимости – Имена и форми (4), Област на Шестте (5), Контакт (6), Осезание (7), Ново раждане (11), Стареене и смърт (12) – трябва да се гледа като на Следствия. Те са така наречения “плод на Карма”, Карма Випака.
- Първите три: Невежество (1), Кармични формации (2), Съзнание (3) се наричат “далечни”, защото може и да не породят следствия, да не са плодоносни (да не носят Карма Випака)
- Желанието (8), Пристрастяването (9) и Приспособяването (10) се наричат “непосредствени”. Те със сигурност ще произведат някакъв ефект в бъдеще, ще дадат плод, ще има Карма Випака.
- Невежеството (1) се сравнява със семе. Кармичните формации (2) се сравняват със сеенето на семената. Съзнанието (3) се сравнява с нивата, в която се сее. Желанието (8) и Пристрастяването (9) се сравняват с водата и наторяването на нивата. Приспособяването (10) се сравнява с добре напоено с вода семе, което е попаднало на благоприятна почва и е готово да покълне. Ново раждане (11) и Имената и формите (4) се сравняват с покълналото семе. Областта на Шестте (5), Контакта (6) и Осезанието (7) се сравнява с различните етапи на растеж на растението. Стареене и смърт (12) се сравняват като узряване и събиране на реколтата.
- Според Нагарджуна есенцията на Дванадесетте Взаимозависимости се разкрива в следното тристишие:
От трите се развиват двете;
От двете се развиват седемте;
От седемте се развиват трите.
Той обяснява, че под “трите” се разбират “трите заблуди” - Невежество (1), Желанието (8) и Пристрастяването (9). От тях произлизат и се развиват “двете действия” - Кар¬мичните формации (2) и Приспособяването (10). От тези “две действия” се развиват “седемте плода на страдание” - Съзнанието (3), Имената и формите (4), Областта на Шестте (5), Контакта (6), Осезанието (7), Ново раждане (11), Стареене и смърт (12). От тези седем плода отново се развиват трите заблуди и така веригата на Самсара се затваря, колелото на живота се завърта в едно вечно движение.
Редактирано от Brahman_ на 24.07.06 12:14.
|
За да не бъда голословен "12те взаимозависимости" [re: Brahman_]
