|
една книга, по точно главата за Будизма, . В нея са дадени на кратко и сбито основните идеи на това учение. Ето какво писа господин Градинаров за нея:
......Прегледах книгата като професионален редактор. Ще помоля читателите да бъдат снизходителни и да имат предвид, че това е само един необработен първи вариант. С разрешението на автора я публикуваме тук.....
Действително книгата страда от недостатъци. Има много правописни, стилови, граматически грешки. Много неща са обяснени повърхностно и не достатъчно ясно. Писана е едва ли не от някой ученик от гимназията, който току що е чул и разбрал за въпросните идеи изложени в книгата, и бърза да ги сподели. Както и да е, мисля че критиката е правилна!
Ето какво пише господин Градинаров във връзка с книгата на професор Торчинов:
..... Поради фундаменталната значимост на този труд......
.......... Книгата му "Увод в будологията", представляваща сборник от увлекателно написани 10 лекции по история и философия на будизма, печели наградата на Санкт Петербургската Академия за най-добър учебник в областта на хуманитарните науки за 2002 г...........
......... Евгений Торчинов (1956-2003) е един от най-надарените руски будолози от края на 20 век..........
Супрелативите не свършват! Ако ставаше въпрос да се продават краставици на пазара, те биха свършили добра работа. Но тук става въпрос за представяне на сериозен научен труд. Темата която професор Турчинов е подхванал е меко казано ОГРОМНА! Моля вижте:
Предпоставки за възникването на будизма
Основи на будисткото учение
Будистки школи
Сутрите на Махаяна
Нагарджуна и школата Мадхямака
Йогачара и Татхатагарбха
Будистка Тантра: Ваджраяна
Тибетски будизъм
Будизмът в Китай
Будизмът в Далечния Изток
За всеки един топик може да се пишат и са писани планини от книги. За да бъде фундаментален труда, би трябвало да бъде поне 10 тома а не 10тина въведителни лекции. Професор Торчинов е засегнал само бегло някой неща, нахвърлил е схематично това онова и дава добра насока, за тези които се интерисуват, на къде да вървят и какво да търсят.
Но фундаментален труд?? Отворих „Основи на будисткото учение”. Изложението е далеч по повърхностно дори от това което съм дал в моето „снисходително” изложение на будизма. Ако моята книга е подходяща за гимназист, то това на професор Турчинов е подходящо само за ученик от началното училище. Човекът просто е споменал тук там неща, които може да се намерят в изобилие по интернет като дори не ги е обяснил както трябва. Ако някой се опита да разбере какви са основите на будисткото учение би останал накрая с повече въпроси в главата си. Ето как например се дава цикъла за дванадесете взаимозависимости от професор Турчинов:
....... Веригата на зависимия произход се състои от дванадесет звена (нидани). По принцип няма никакво значение от коя нидана ще започне изложението, тъй като всяка от тях обуславя всички останали. Но въпреки това логиката на изложение изисква определен ред, който и тук ще бъде спазен.
I. Предсъществуване (по-точно промеждутък, антарабхава, букв. междинно съществуване между смъртта и новото раждане).
1. Авидя
2. Санскари
II. Настоящ живот
3. Наличието на санскари обуславя появата на съзнание (виджняна), което е неоформено, т.е. аморфно. Наличието на съзнание обуславя формирането на
4. име и форма
5. шестте бази
6. контакт
7. чувството
8. влечения, жажда (тришна), докато неприятните обекти пораждат отвращение (двеша). Въжделението и отвращението като две страни на едно състояние образуват
9. упадана
10. живота
III. Следващ живот
11. Ново раждане
12. старост и смърт
Това е краткото и сбито изложение на звената от веригата на зависимия произход. Неговият главен смисъл е, че всички етапи на съществуването са причинно обусловени, като тази обусловеност има изключително иманентен характер, който не оставя място за никаква скрита и тайнствена трансцедентна причина (Бог, съдба и други подобни). Освен това всяко живо същество (не само човекът), тласкано от своите несъзнавани импулси и влечения, става роб на неумолимата обусловеност, оказвайки се не толкова в дейно, колкото в страдащо положение.
В тибетските танки (танка, религиозна картина върху тъкан, икона) тази доктрина получава изключително нагледно въплъщение, съединявайки се органично с учението за кармата и формите на раждане. Подобен род картини насят названието бхавачакра (колело на битието). Представете си три концентрични окръжности. Във вътрешната (най-малката) са изобразени три животни: свиня, змия и петел. Те сякаш са се хванали едно друго за опашките и тичат в кръг (като катеричка в колело), задвижвайки цялото „колело на битието“. Тези три животни са измамата (моха), страстта (рага) и отвращението (двеша) – трите базови афекта (клеша), които се намират в основата на сансаричното съществуване (в текстовете към тях понякога се добавят завистта и гордостта). Палийският трактат Висуддхимагга, „Пътят на пречистването“ (написан през V век от Ашвагхоша, крупен мислител от школата на Тхеравада) определя по следния начин клешите: „Омрачаващи афекти са следните десет дхарми: страст, гняв, незнание, гордост, лъжливи възгледи, съмнения и безразличие; самите те са омрачени и омрачават всички дхарми, които влизат в контакт с тях“ (гл. 22). Друг палийски текст (Неттипакарана) гласи следното: „Карма и омрачаващите афекти са причина за сансара.“
Следващият по-голям кръг е разделен на пет сектора, които съответстват на петте свята, в които се раждат живите същества (обикновено боговете и асурите се изобразяват в един и същ сектор); той съдържа сцени от живота на всеки тип същества.
И накрая последният тесен кръг, който като че ли образува обръча на колелото, е разделен на дванадесет сегмента, които съответстват на дванадесетте нидани от веригата на зависимия произход. На всяка нидана съответства символично изображение. Например незнанието е символизираот от образа на човек, чиито очи са пронизани от стрела, импулсите – санскара – чрез фигурата на грънчар, който прави гърнета на грънчарския си кръг, съзнанието – от маймуна, която скача от клон на клон (съзнанието е нестабилно и склонно да прескача от един обект на друг), името и формата – от двама души, които плават в една лодка, шестте перцептивни основи – от къща с шест прозореца, контактът на сетивните органи с техните обекти – чрез двойка съвкупляващи се и така нататък. Страшно чудовище, символизиращо страданието като главно свойство на сансаричното битие, държи „колелото на битието“, обгръщайки го с лапите си. Извън колелото, в горния край на картината обикновено е изобразен Буда (или монах), който сочи с пръст сияйния кръг около него – символа на нирвана, свободното от страдания състояние.
.........
Това е работа на ученик от четвърти клас в началното училище. Цикъла за дванадесетте взаимозависимости е ключ за разбиране на учението на Буда. Толкова примитивно изложение не съм виждал. Това е добре за първоначално запознаване, но да се каже че това е ФУНДАМЕНТАЛНО изложение на будизма??!? Хмммм... не продаваме ли краставици на пазара господин Градинаров?
ПП
За да е по ясно на четящите тук, които не са запознати с будизма препоръчвам да погледнат в книгата ми как е изложен същият този материал. Бих го копирал тук на форума, но няма начин да сложа илюстрациите.
Редактирано от Brahman_ на 24.07.06 11:41.
|
Double standards? Хммм.....и аз моля за снисходите [re: lmago]
