Така е, иска се смелост да се приеме факта на последващата беззащитност. Забележи, можеш да разбереш кой е силен по склонноста му да се разкрива. Слабите се крият, не се показват. Те нямат енергията да устоят на загубата на себе си на това съвсем елементарно нещо като базиците, а какво остава да умрат приживе.

Дай си ти отговор, защо няма да го кажеш. Няма други освен теб, ти сама си и актьор и публика. Къде чакаш тишината, в гората ли, в Балкана ли? Нея или я има, или я няма.

Ето, аз съм овчар и гледам овце. От какво да се срамувам, това ми е хляба. Скоро мисля да оставя тамазлък, повечко да се навъдят. Може кисело мляко да правя. Ще кажеш, ма не пиши това, ще ти се подиграват. Ми хората ще ти се подиграват и нищо да не кажеш... Така де. Но знаеш ли как сами се напукали ръцете да дърпам овчите вимета по два пъти на ден, га се доят. Масълцето помага за напукано. Ето, такъв е живота...
Аа-а, а какво остава за разните му там преживявания и осъзнавания, които не хранят.