Привет Шанкара,
Благодаря ти за думите относно Прана. За мене това беше по-важната част на написаното от мене. Но въпреки това проявявам интерес за нещата по които имаш несъгласие. Стига да са съществени и да са по отношение на йога. Зная, че от тебе мога да очаквам коректен тон и се надявам да уточним разликите във вижданията. Знаеш много добре, че аз имам много положително мнение по отношение на съвременната медицина и науки като цяло. Но това не ми пречи да видя и някои проблеми. Специално по отношение на йога. Докато не прочета статия или труд, където да се говори за точната същност на Прана(или поне за някоя от чакрите, или една от трите главни нади: Сушумна, Ида или Пингала) не мога да се съглася, че изследванията им са постигнали някакъв напредък в познанията за йога. Това, че има медици които трупат фактически материал и са установили практичеката полза от йога, все още не означава, че са навлезли в материала. Бедата е там, че и медицината и йога боравят с един и същ материал, но наименованията им са различни. Всеки медик познава субстанцията Прана, но я назовава по друг начин. Всеки медик познава страхотно добре и Сушумна и Ида и Пингала, но ги нарича по друг начин. Абсолютно добре познават и Ваю, Апас, Притхиви, Вияна, Апана. Но ги наричат по друг начин. Не толкова добре са запознати с Агни, Самана, Удана, Атман. А ако се преведат точно първите понятия медиците ще открият още толкова неочаквани знания, че медицината ще направи скок със стотици години. Но все пак всичко трябва да се провери, не може да вземе 1 към 1, защото има и малка промяна от времето на тези знания до сега.
Едно е да изследваш монасите или даден йога. Съвсем друго е да знаеш това което търсиш и да го провериш дали хипотезата е вярна или се е променила.
За мене Ведите, Упанишадите и още някои други текстове са написани от някого много добре познаващ човешкото тяло, животните, растенията, цялата природа. Малко по-добре от колкото съвременните учени.
Ама и аз имам един проблем.
Хем ми се иска да кажа това което съм разбрал, хем от друга страна си го стискам, като бебето- играчката. Не си я давам и това си е.
Но наистина - това си е засега.
Харе Ом!