Агресивността е въпрос на необходимост. Тя е нещо абсолютно естествено. И като всяко нещо на този свят, проблема е в контрола и баланса. Да знаеш кога трябва да я "пуснеш" и кога да я спреш.

Ще дам един пример. Йероглифът "У" (кит.) или "Бу" (яп.), което влиза като съставака на понятия "военен", "воински" (будо - бойни из-ва, буши - самураи), у-шу - военно из-во и т.н. и т.н.), се състои от съчетанието на два компонента, самостоятелно означаващи "острие", "алебарда" и пр. и "спирам", "контрол" и пр. Т.е. думата азначава букв. "да се спре острието" и като преминем през няколко нива на тълкуване, с които няма да ви занимавам, се стига до "самоконтрола на воините"...
Никой не отрича съществуването и НЕОБХОДИМОСТТА от съществуване на остриета и боравенето с тях. Просто хората, които го правят, трябва да имат чувство за отговорност.
Агресията е дадена на хората като могъщ инструмент за оцеляване и вероятно никога няма да изгуби значението си.

Разбира се, в някои страни има хора ("духовни учители"), които отричат агресията и я отхвърлят. Тъй като има кой да върши "мръсната" работа (абсолютно необходима в реалността), вместо тях...

Освен това... Агресията е въпрос на конвенция (договаряне). Ако фанеш някой който реве и се моли, и му теглиш ножа - това е убийство. Със всички произтичащи от закона, от кармата, мармата и пр. последици... Ако обаче се договорите с лицето Х (и то е напълно съгласно!), че на опр. място, в опр. ден ще се биете с ножове, това няма АБСОЛЮТНО нищо общо нито с насилието, нито с агресията...

Добър лов на всеки по тези пътеки, Законът сега е със нас!

Редактирано от Black Wolf на 16.04.06 09:41.