И аз помислих за това. Въпросът е дали личният опит се сравнява с външната реалност или самият опит се използва като доказателство за своята истинност. Във втория случай се получава омагьосан кръг.

Особено трудно е да се сравнят с реалността духовните преживявания. Сравняването обаче не може дори да бъде със съществуващите текстове, за да се избегне възможността за самовнушение. В този случай доказателството наистина е само за човека, който е преживял нещо.

В края на краищата ако някой без да е чел християнска литература (заменете християнска със всяка друга религия) започне да получава християнски видения, може да се позамислим за валидността на това преживяване.

Тук има и един проблем- никой не може да каже дали едно видение не е "напъхано" в християнския калъп. Примерно видението е за някакви светли същества, които християните ще нарекат ангели, някой друг- нещо друго...а в края на краищата може да се дължи на хипоксия.

Трудността на сравняването на духовния опит с реалността прави до голяма степен непрактично използването му като аргументация и доказателство.