Здравей Хуанджи!

"Всеки е там, където трябва да бъде. Запомни тази фраза, ще ти се даде много пъти в живота да я видиш на практика."

Всеки е там където собствените му заблуди или себепознание са го отвели. Понеже говориш за любов и доколкото разбирам от горния цитат твоята представа за нея е да оставиш другия такъв какъвто е или както един друг участник пишещ в дискусията под псевдонима "ОМ" казва "да приемеш другия такъв какъвто е" аз ще си позволя едно малко уточнение. Висша форма на човеколюбие е да признаеш другия като равен на теб самия по отношение потенциалната възможност за себепознание. Това, в което хората са различни е тяхната заблуда, в това се състои тяхната неповторимост и уникалност. Като трансцедентален АЗ те са едно и също нещо. Когато ти знаеш тази истина не можеш да стоиш безучастно и да гледаш как другите тънат в невежество и да считаш това за проява на човеколюбие. Да им посочиш грешките е висша форма на състрадание и това става чрез безпристрастна критика.

"Да се занимаваш с натрупване на знание е рисковано, то ще те омая и няма да се измъкнеш от мрежите му. А духът е само една проста фигура...
"

Невежеството е това което омайва. Адекватното познание може само да е от полза. То не е излишен товар. То е това, което премахва излишния товар и изчиства съзнанието от заблуди и съмнения. Знанието Хуанджи има най-пречистващата сила върху човека. Това го пише ясно и категорично в Бхагавадгита. Потокът от мисли започва, когато ти се съмняваш и не си сигурен в достоверността на нещо. Когато ти придобиеш знанието за това нещо отпада и нуждата от мисловен процес. Във филма на Костурица "Аризонска мечта" имаше един цитат: "Fish doesn’t think because fish knows everything." - "Рибата не мисли защото рибата знае всичко." Не помня в какъв контекст беше представен този цитат, но смисълът е очевиден. Знанието е това, което може да те изведе отвъд нескончаемият поток от мисли. Парадоксът в цялата работа е, че това става отново с ума и неговата мисловна дейност, но по определен начин, който е описан в "Йога Сутра" на Патанджали. Затова считам делото на Брахман за висша проява на човеколюбие и състрадание давайки безкористно на български език лекарството срещу страданието.

Истината може да се изкаже с думи.
Доказателство:
Ако твърдението, че истината не може да се изкаже с думи е вярно, то самото това твърдение оборва себе си, защото твърдението е набор от думи.

Следователно истината може да се изкаже с думи. От това следва нещо много важно, а именно, четенето на книги даващи ключът към себепознанието не е напразно усилие. То е необходимо условие.

Днес получих един безценен подарък:

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите