Песента на тръстиката
---------------------
Чуйте тръстиковата флейта и историята, която тя разказва - как пее за
раздялата:
"Откакто отрязоха ме от стъблото, моят плач сълзи докара на жени и
мъже. Сега търся сърце, от копнеж отворено с разкъсване, болката да
сподели на тази ми любов.
Всеки, който бил е отделен от своя източник, копнее да се завърне в
този съюз.
На всяко събиране аз, плачейки, свиря. Приятелка съм на тъжни и
щастливи. Всеки ме обича по свои си причини, но никой тайната не
търси, която аз съдържам.
Тайната ми не е по-различна от плача ми, но това от сетивата е укрито.
Тялото не е скрито за душата, нито пък душата е скрита за него - и все
пак душата не показва се на всеки."
Тази флейта свири с огън, не с въздух и без този огън ти не би могъл
да съществуваш.
Флейтата от огъня на любовта се вдъхновява. Подквасата на любовта
прави виното завършено.
Тръстиката е райски кът за всички отчуждени влюбени. Музиката й
разкъсва нашите воали. Кога сте виждали отрова или лекарство, на
тръстиката подобно? Виждал ли си някога по-близък приятел и любим? Тя
пее за пътя на кръвта и свързана е с на Маджнун страстта. Само на
безумния е това чувство поверено.
Има ли езикът приятел друг, освен ухото? Дните ни са все по-неспирни,
тези дни, изпълнени с мъка и болка... И ако дните, които остават, са
малко, нека си отидат! Това не е от значение. Но Ти, Ти оставаш,
понеже нищо не е толкова чисто, колкото си Ти.
От водата му бързо всички отпиват, без рибите, и дълъг е денят без
ежедневния му хляб.
Суровите на узрелия нивото не разбират, така че думите ми ще са кратки.
Строши своите окови, бъди свободно, дете мое! Докога злато и сребро ще
те поробват? Ако ще и цялото море в делва да излееш, дали ще побере тя
повече от дажбата за ден? Алчното око, подобно на делвата, никога не е
доволно. А мидата перла не съдържа, докато не се удовлетвори. Само
този, когото любовта е съблекла, свободен е от недостатък и желание.
О, доволство, о, любов, наш съдружник в търговията, лечителка на
нашите болки, наш Платон и Гален, лекарство за нашата гордост и нашата
суета!
Чрез любов това земно тяло ще се носи в ефира, планината ще се вдигне
и пъргаво ще затанцува. Любовта вдъхна живот на Синай, планината. О,
влюбенико, Синай бе пияна, а Мойсей съзнание изгуби.
Докоснат от устните на някой в хармония с мен, аз също бих изрекъл
всичко, което може да се изрече. Но без общ език скован стоя, дори да
мога сто песни да запея.
Когато розата отиде си и градината увехне, ти не ще чуваш вече славея
да пее. Възлюбеният е всичко, а влюбеният е само воал. Възлюбеният е
жив, влюбеният - мъртво нещо. Ако любовта оттегли своята нежна грижа,
влюбеният е оставен като птица без криле. Как да бъда аз съзнателен и
буден, щом на възлюбения светлината не е тук?
Любовта желае тези думи изречени да бъдат.
Ако огледалото в сърцето мътно ти откриеш, то ръждата от лицето му не
е била почиствана.
О, приятели, вслушайте се в тази история - същността на вътрешния ни
живот.