Ако не викаш за себе си, защо се чувстваш обиден? Много викаш, може и по- тихо...има медитиращи.

Не само всичко ми е объркано, а напротив - разбито е. Суфите казват за пътя следното: каквото имаш в главата - изхвърли го; каквото държиш в ръцете - дай го; каквото идва към теб - не го избягвай. Да захвърлиш знанието е хубаво, разбираш ли защо не съжалявам. Истинското знание е в тишина, другото е от ума. Умът се стреми и съществува, когато светът около него е неподвижен, застинал, фиксиран и подреден. Живота е река, която тече, не се поддава на фиксации, да течеш , значи да нямаш сигурни брегове, сигурна опора, нищо сигурно. А умът през това време се бори като удавник да се хване за нещо сигурно, а ако ли пък не е, бърза да го направи такова. Ти Атмана видял ли си го, етерните светове видя ли ги, беше ли там, наблюдателя ти ли си, кой си ти, отговори ли си? Ако не си доживял отговорите, какво имаш да кажеш извън информацията?
Информацията е много полезно нещо, служи за градивен материал на хората да си правят сигурни устои, да си градят вътрешните светове и илюзии. И все пак, без нея не може, а с нея е рисковано. Така е...

Няма проблем, каквото и да кажеш за мен, все ще е вярно. Даже ти казах, че тези неща в себе си съм ги видял. И да съм дрисльо, какво лошо има, не разбирам, къде е проблема. Какво, не можеш да прежалиш себе си ли? Сигурен съм, че си много велик...кажи го на смъртта когато дойде да те вземе. Разкажи й за веданта...

Ти състезател по знание ли си? О'к, знаеш десет пъти най- малко повече от мен. Когато знаеш това и си го постигнал, какво те топли?

Благодаря за благосклонното поведение, както за мен, така и за другите дето четат. Моята е лесна, аз веди нямам, нямам и знание. Единственото, което имам е осъзнаването, че съм глупав(по- бих искал да съм осъзнат глупак, ама съм прост глупак). И дори в него се съмнявам, щото пак егото сигурно стои и зад това. Хубавото на глупаците понякога е, че...

И пак ти казвам, не се засягай. Идеализирал си си някакъв образ, който искаш да бъдеш а не си и говориш от името на идеализираният образ. Това е от ума, такъв образ не съществува, това е илюзия. Не се чувствай отговорен към него, да го храниш и защитаваш. Лекичко спокойно, дрис, дрис...има тоалетна хартия...