Здравей Х.
Искам да те уверя, че винаги съм готов да приема лапата ти и да те прегърна. Ако има нужда от специално добрене, нямам нищо против, но не смятам че е необходимо, просто защото не мисля, че нося в себе си някаква негативност като емоции, насочена лично към теб.
Сега обаче искам да разгранича някой неща. Не съм съгласен с много от твоите виждания и отношение към йога, клуба и хората в него! Това не означава, че по някакъв начин се сърдя, много бих искал да ме разбереш. Знам, че от твоята гледна точка нещата изглеждат по такъв начин – карал си се с много хора от клубовете, но след това сте се оправили и всичко си е точно и само аз, понеже съм по-малодушен не мирясвам. Пак ти казвам, всяко мое несъгласие е било именно несъгласие, а не нещо друго. И мисля, че ще бъде най-честно да ти споделя какво например имам предвид.
Първо, забелязал съм че в много отношения си необективен и реагираш на един или друг постинг съобразно емоционалното си отношение към автора му. Например, когато пуснах темата си за Шибендо ти веднага реши, че съм я написал единствено заради теб, заради това че си афиширал доброто си отношение към него. Може би вече не мислиш така, но това е една прекрасна илюстрация как нашите васани ни принуждават да виждаме по точно определен начин.
Не бих се съгласил например с това, че хората, който са цял живот вегетарианци са жертва на лоша карма. Не защото аз съм вегетарианец по рождение, а просто защото не виждам основания за това. Между другото подозирам че и тази си теория я изгради само заради мен, не мога да си представя, че сериозно я мислиш… много от хората, които са авторитети за теб са родени в брамински семейства и това по принцип се смята за добра карма, а не за лоша. Сега, ако смяташ че заради твоето нежелание да станеш вегетарианец трябва да променяме учението е друг въпрос. Аз впрочем не мисля, че именно храненето е най-определящото нещо за напредъка в йога. Има много по-фини аспекти на практиката и те са в съзнанието.
Друго нещо, което не ми харесва в теб е това, че в дискусиите, а и извън тях се опитваш да налучкаш или да отгатнеш някаква лична слабост у отсрещната страна и да я използваш за да му влияеш и да се утвърдиш в неговите и собствените си очи като проникновен психолог и велик йога. Това го казвам от наблюдения не само върху нашите отношения. Мисля си, че това е особено неприемливо поведение.
Би било добре, ако имаш повече смирение в себе си. В много от постингите който пускаш се вижда (макар от малко хора), че смисъла на много неща (и то от най-важните!) в йога не са ти ясни, затова имай малко смирение и започни да се учиш, това е което бих те посъветвал. Това, че някой може да те намират за напреднал в йога си е за тяхна сметка, но също и за твоя.
Едва ли нашите отношения са особено определящи за атмосферата в клуба. Ние с теб не сме нещо повече или по-малко от другите пишещи тук. Ти много ми натякваше как след дискусията с теб съм се бил разделил с авторитета си, но така и не разбрах какво имаш предвид. Както и не разбрах защо мислиш, че се опитвам да заема “твоето място” в клуба и какво точно е твоето място. Аз просто влизам тук и ако преценя че има някакъв въпрос по който мога да споделя моето разбиране го правя. Това е всичко. Има хора, който са по-малко наясно от мен, има и такива който са по-наясно. Мога да помогна и мога да позволя на мен да ми бъде помогнато. Това е двустранен процес в който никоя от страните не заема приоритетно място.
Използвам случая да напомня, че не е добре да се изживяваме като лечители, така както се получи в темата с Надя. Нито лечението е предмет на йога, нито пък някой тук има съответната компетентност за да се ангажира по такъв начин. Особено при психичните неразположения нещата са много специфични. Не е реално да се очаква, че състоянието на човек с проблеми ще се подобри от няколко приказки за това как трябва да приеме страданието като нещо естествено и да така нататък. Но още по-малко реално е след като ти каже че не приема лекарството, ти да започнеш да го обвиняваш, че той си е виновен защото е много глупав и невъзприемчив. Ако някой все пак ще се прави на лекар, нека да започне от А,Б – то, а то е в отношението към човека със здравословен проблем.

Е, това е, което мисля. Знам че този ми отговор няма да ме направи по-популярен и да допринесе за моя “авторитет”, но знам също че когато става дума за човешки отношения няма нищо по-добро от едни открити карти. Другото е лицемерие. Забелязал ли си, че тук в клуба най-често се пожелава “Мир и светлина”, в случайте когато искаш да наругаеш някого. От вътре всичко си е същото, емоцията е същата, но и се слага друг етикет – вместо “Майната ти” и лепваш едно “Пожелавам ти светлина и будност… и да внимаваш с егото, ей”. По този начин човека си мисли, че е “по-духовен” и обикновено наистина си вярва. Е, аз не искам да бъда по-духовен, просто се опитвам да бъда по-честен. Що се отнася до прегрътката в твоя постинг, аз не се съмнявам че не е от тази категория. Сигурен съм че е истинска и искрена (просто така го почувствах).
Но пак ти повтарям, това че някой неща в теб не ми допадат не трябва да го взимаш прекалено насериозно и като признак на някакво специално отношение.
Аз винаги си напомням в такива ситуации, че всяко едно явление в човешкото поведение си има някакъв механизъм от причини и корени, за които външния наблюдател не може да си има точна представа. Ако разберем това, ше бъдем по-въздържани и по-склонни да се разбираме.
И още нещо – бих предпочел този ми постинг и постингите на Х. по темата да не бъдат коментирани (в клуба) от други хора, мисля че не би било уместно. Това са въпроси между мен и него и обикновено в такива случай не е много ползотворно да има помирители или пък хора, заявяващи подкрепа за едната или другата страна. Нито пък смятам, че е задължително някой да си променя отношението към Х. или към мен, изразвявайки по този начин подкрепа, каквито симптоми усетих. Това е добър повод да се издигнете над двойнственоостта и да си дадете сметка, че истината е в цялото, а не в частите, както между другото и един западен мислител (Хегел) твърди. Нито аз съм гуру, нито Х. е гуру, и двамата вероятно имаме силни и слаби страни. За мен поне съм сигурен.
Поздрави и благодаря за честитката, Х.


Животът е хубав.