Върховносияйния каза:
11
Оплакваш тези, които не трябва.
Макар с мъдри думи. Но мъдреците
не оплакват нито напускащите,
нито живеещите в тялото,

12
Защото винаги нас ни е имало:
мен, теб и тези царе на земята;
Защото винаги нас ще ни има:
ние сме и во веки ще бъдем.

13
Както Жителят в тленното тяло
от детство, в младост и в старост минава -
така ще премине и в ново тяло.
Това не смущава мъдреците.

14
Като докосват света, сетивата
пораждат жега и студ, скръб и радост —
нетрайни, те идват и отминават.
Безстрастно ти ги посрещай, Бхарата!

15
Който остава към тях безучастен,
непоклатим от неволя и радост,
уравновесен, о, бик сред мъжете,
той ще вкуси безсмъртната сома!
16
Нереалното не съществува.
Реалното винаги съществува.
Така битието познават тези,
които виждат самата същност.

17
Не може да бъде унищожено
Онова, чрез което всичко живее.
Онова — което е въплътено —
никой не може да го погуби.

18
Всички родени тела са крайни.
Но въплътеното в тях е безкрайно -
неизмеримо е, неразрушимо.
И затова — воювай, Бхарата!

19
Който мисли, че то е убиецът
или убитият — се заблуждава.
Въплътеното нито убива,
нито може да бъде убито.

20
То нито се ражда, нито умира.
То съществува и не престава:
отвъд раждане, смърт и промени —
с телесната гибел то не изчезва.

21
Който го знае като безкрайно,
неродено, неунищожимо —
нима е възможно той да убива
или да тласка друг към убийство?

22
Както износена дреха човекът
изоставя и друга облича —
така въплътеното в старото тяло
го напуска и ново облича.

23
Не се съсича с меч въплътеното,
не може да го изгори и огънят.
Него нито водата го мокри,
нито вятърът го пресушава.

24
Ненаранимо, неизгоримо,
неовлажнимо, неизсушимо,
то е безкрайно и всепроникващо,
неизменно — единствено, вечно.

25
То е незримо, невъобразимо,
то съществува отвъд промените.
След като знаеш, че то съществува —
за какво да тъгуваш тогава?

26
Дори да приемеш, че непрестанно
се ражда, умира и пак се ражда,
дори тогава, о, Мощноръки,
за какво на света да тъгуваш?

27
Смъртта за роденото е неизбежна,
както за мъртвото е неизбежно
новото раждане — и не бива
за неизбежното да се тъгува.

28
Съществата са непроявени
отначало, а после се раждат
и след смъртта си отново стават
непроявени. Защо да плачем?

29
Някой вижда това като чудо,
друг като чудо за него говори,
трети за чудото само е слушал —
но никой всъщност не го разбира.

30
Знай: Обитателя на телата
е навсякъде и е безсмъртен.
Затова, не бива о, Бхарата,
за нищо живо в света да тъгуваш.

31
А съблюдавай и своята дхарма:
недей да трепериш — за теб войната
е личен дълг и върховна правда,
достоен е кшатрият, ако воюва!

32
Сама тази битка за теб назрява
като отворена порта към рая.
Щастлив е воинът, който може
в такава битка да се сражава.

33
Но ако от тази битка за правда
ти се откажеш — сам поругаваш
своя върховен дълг, свойта слава,
и така тежък грях си навличаш.

34
За твоя днешен позор ще говорят
и бъдните хора през вековете —
а за почитан човек позорът
е по-голямо зло от смъртта му.

35
Великите воини ще помислят,
че от страх си избегнал войната.
Тези, които са те почитали,
ще започнат да те презират.

36
И враговете ти ще говорят
с подигравателни думи за тебе —
ще те осмиват като безсилен.
Такава участ за воин е страшна.

37
Ако загинеш — ще стигнеш Небето,
ако победиш — ще владееш Земята.
Затова въстани, Каунтея,
с твърдо решение да се сражаваш!

38
Приемай еднакво радост и мъка,
победа — както и поражение.
С покой в душата започвай боя.
Така ти няма грях да извършиш.

39
Чу мъдростта според сантхя — Знанието.
Сега я чуй според йога — Пътя.
Слят с мъдростта, ти ще бъдеш свободен —-
своите кармични окови разкъсал.

40
По Пътя на йога всяко усилие
следа оставя. И зло не носи.
Дори малък напредък в тази посока
от голям страх те освобождава.

41
Ако умът е установен в Пътя.
той е единен, о, Курунандана.
Но разнородни, безбройни мисли
ражда умът, който няма насока.

42
Много безумци не виждат Пътя,
но с цветисти слова хвалят ведите.
Сляпо към текста им се придържат
и казват: „Друго не съществува!"

43
Те стават роби на своите желания
и похотливо мечтаят за рая,
но към прераждане кармата тласка.
Те правят жертви за тленни богатства.

44
Умът, пленен от техните думи,
тленни наслади и власт жадува.
Такъв ум не е вглъбен в самадхи,
не е спокоен, единен с Едното.

45
Надмогни трите природни сили —
предмета на ведите. Отвъд лъжата,
над двойствени чувства, и необвързан
от притежания — пребъди в атмана.

46
Колкото кладенецът е нужен,
където се леят реки изобилни,
толкова всичките веди са нужни
за просветления — стигнал до брахмана.

47
Насочвай ума си към действието —
но никога към плодовете му.
Не си поставяй за цел плодовете!
Не се привързвай и към бездействие!

48
Бъди от пристрастия необвързан.
В йога укрепнал — върши делата си
еднакъв пред загуба или сполука.
Защото йога е равновесие.

49
Действие, вършено за отплата,
е нисше спрямо йога на разума.
Търси убежище само в разума:
търсещите плода са нещастни.

50
Който се слее приживе с разума,
е над делата — добри и лоши.
Затова устреми се към йога:
йога — това е мъдростта в действието.

51
Мъдрите, съединени с разума,
изоставят плода от делата си.
Скъсват веригата от прераждания
и в неизменен покой се спасяват.

52
Когато твоят разум преплува
тъмния океан от заблуди,
тогава ти ще бъдеш оттатък
всички древни и бъдни писания.

53
Когато умът ти, дълго възбуждан
от разни учения, стигне покоя
на съсредоточаването в самадхи,
това е йога — единство с Едното.