„…..Добре. Аз не бих препоръчал лов и риболов за справяне с мързела.
За мен те са нарушение на ахимса и в това няма никакво съмнение!
Но не затова не ги препоръчвам. Просто не ми идва отвътре…..”

Това че не ти идва от вътре го разбирам добре, ти си със Сатвичен характер! Раджа, ти говориш като типичен брамин от Южна Индия:), те са най-върлите брамини там:):) Но мекошави до безумие. Свамиджи ги обвиняваше че те са станали причина за това че Индия е била превзета от мюсюлманите. Когато мюсюлманите водили войни с индийците те слагали пред войниците крави, и войниците отказвали да се бият, за да не убият някоя крава:):)

Да убиеш животно те смятат за абсолютен грях, и те смятат че за това ще бъдеш наказан в този живот или в някой от другите си животи:) И от страх да не бъдат наказани, те не убиват, не ядът месо, и т.н. Просто от страх за собствената си кожа, за собственото си малко его. Е също им пука малко и за животните, нали и те са хайванчета, защо да се мъчат, срамота е. И очите им се пълнят с крокодилски сълзи за бедните животинки. Ама състраданието им е само за тях самите си! Те се поставят на мястото на животинките и си викат, хммм ами ако аз бях на тяхно място и аз щях да страдам толкова много:):) и почват да хленчат, ама не може да се разбере дали хленчат за себе си или за горките животинки!!

А истината е в упанишадите: Всеки път когато човек хленчи, той хленчи за себе си! Може да приказва че уж плачел за другите, ама винаги плачът е за самите нас! За егото си плачем! Сълзите от състрадание към другите са в същност сълзи за нас самите. Излишната сантименталност към животните е сантименталност към самите нас.

Човек трябва да бъде твърд, и да не прави отстъпки и компромиси. Отнемането на живот само по себе си не е нарушение на Ахимса! Ловът и риболовът сами по себе си, не са нарушение на ахимса. Ако човек ги върши с цел за прехрана, или с цел да се излекува от депресия и мързел, или за развлечение дори това не нарушение на Ахимса! Това е не етично, грозно е не е правилно, но не е нарушение на Ахимса. Иначе трябва да сложим Кришна и Рама и Лакшмана в кюпа:):) Цялата индийска философия отива на кино. Важни са мотивите. Когато се прави съзнателно вреда на другите, с цел да се извлече от това полза за стимулиране на егото, тогава е насилие. Когато е извършено действието но с цел постигане на Мокша, или когато се изпълнява свадхарма, дори и да изглежда насилие, не е:):)