„….Какви подбуди трябва да имаме, за да кажем че извършваме насилие? Всички подбуди са отражение на стремежа за постигане на щастие. И най-големия престъпник извършва делата си затова. Друг е въпроса, че пътя по който го прави не е коректен. Никой не извършва насилие с мисълта "Сега ще направя лошо на този, защото съм много лош, злобен и гаден" - това може да стане само в някой анимационен филм или продукция за агент 007 и то от по-старите….”

Така е насилието не е нищо друго освен неразбиране и невежество! Основният мотив е един и същ и във светците и във грешниците. Но невежеството е пречката. Например ако искаш да отидеш в София а тръгнеш за Бургас, мотива е един и същ, но посоките са различни. Ако искаш да си щастлив трябва да вървиш в правилна посока! Правилната посока е Себепознанието, разбирането че всичко е едно, че врагът до теб е твой брат в същност, че етичното е модел за това кое е правилно, и т.н. Неправилната посока е когато започне човек да мисли твърде много за собственото си его, когато мисли че всичко се върти около него, и че трябва да му служи на него. Тогава може да отиде и да удари плесница на съседите си, само за да се излекува от собствената си депресия. В същност това става непрекъснато по цял свят. Хората трупат материални богатства, колкото се може повече от комшията. Ходим на университет и училище за да се научим на нещо за да работим „по малко от другите, ама да вземаме повече пари?!?” Гледаме да заемем началническа длъжност, за да може да командваме другите и да сме по добре. Това е все насилие, егоизъм. Живота е пълен с него.

И какво да направим? Да спрем да ядем месо, не е достатъчно, да говорим против риболова е дребна работа. Това е все едно да виждаме треската, а да не виждаме планината. Има толкова много насилие в живота ни. Всички тези войни, всички тези престъпления срещу природата, безотговорното изхвърляне на отпадъци, възпитаването на децата от малки да бъдат егоисти, това е далеч по голямо насилие.

И какъв е изхода? Това е даването на знание на хората, събуждането на техният интелект, събуждането на тяхната осъзнатост.

Когато човек знае че другите грешат поради невежеството им и не ги осъжда, това е истинската толерантност!

Когато човек иска да им помогне на невежите, защото разбира че те и той са едно цяло, това е истинското състрадание!

Когато им дава помощ но не материална във вид на пари, не емоционална във вид на утешение и усмивки, а интелектуална помощ, във вид на съвет и насока, това е най висшата помощ която човек може да направи за другите хора.

Когато човек разбере че той е едно малко колелца, и че и с него и без него светът си върви така както трябва да си върви, едва тогава той започва да разбира че в същност той не помага на никой друг освен на себе си. Но единственият начин да помогне на себе си, е като помага на другите.

Това е цялата йога:)